Изповед на един студент
Aми какво да ви разкажа за себе си? На 21 години човек няма кой знае каква богата биография. Имах щастливо детство - карах колело, ритах топка, играех на компютърни игри, лепях плакати на кечисти… И още куп неща, които обича да прави едно енергично хлапе. След седми клас продължих да уча в елитната ни езикова гимназия. Естествено, избрах английския език. Сещам се за един любопитен епизод от онова време. Научих всички литературни теми - прескочих само „Ангелинка”. Леля непрекъснато ми повтаряше, че ще се падне този разказ, но не исках и да чуя. Сутринта преди изпита ми тикнаха темата в ръцете и ща не ща я прочетох. Падна се… „Ангелинка”. И ако това не е късмет! На другата година леля ми посочила на колегата си три възможни теми и синът му научил само тях. Паднала се едната. Е, той е по-голям късметлия от мен! Разбрах и още нещо: никой не е пророк в собственото си семейство…
Гимназията беше голяма школа за мен – научи ме да уча. Случих и на много навити съученици, с които продължаваме да се срещаме по празниците. Реших да кандидатствам с история, защото ми е слабост, но представа си нямах какви дълги теми ще трябва да зубря. Записах право и рейтингът ми изведнъж скочи. Правото е интересна, но сложна и специфична материя и като нищо можеш да потънеш в нея. Половината разстояние преплувах, но до заветния бряг има още много… Когато бях първи курс, майка ми ме посъветва да спазвам прагматичния принцип при избираемите дисциплини. Избрах курса ”Дипломатическо и консулско право”, съблюдавайки принципа да ми е интересно. Продължавам да го следвам и до ден днешен...
Най-ми е кеф, когато съм с приятели. Не са много на брой, но са истински. Може да говорим с часове, без да си омръзнем. Често се майтапя – такъв ми е характерът. Обичам да се шегувам не само в компания. На упражнение по наказателно право трябваше да отгатнем какво средство на престъпление е бяло прахообразно вещество. Всички казаха, че е наркотик, но аз напълно сериозно предположих, че може да е пудра захар. Защо не, ако жертвата е диабетик? Групата падна от смях, а най-много се смя асистентката. Щур купонджия съм – който не умее да разпуска, не умее и да работи. Не си падам по дискотеките, а предпочитам кръчмите с народни цени.
Понякога обаче ме налягат тежки съмнения дали не се насадих с това право. Ако нямаш връзки или не членуваш в някоя партия – никакъв шанс за кариерно развитие. Живеем в джунгла, в която правилата не се спазват. Неслучайно точно съдебната ни система е на най-голям прицел. Направо ми се иска да избягам в една нормална и уредена държава, където оценяват човека според качествата му. Но пък точно ние, младите, можем да променим нещичко в родината си, за да се наречем достойни европейци. Бъдещето ще покаже.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
