Jul 13, 2012, 2:30 PM

Изповедта на един уличен пес

1.2K 0 3
1 min reading

 

 

— А-а-ф! Хей, прочети ми за Белия  Зъб!
— Мълчи и заспивай!  Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки.  Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.            
— Защо да го правя? И без това ме боли  лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсената жена с плешивкото и на тях им омръзна. Петърчо бил много ревял, аз пък съм се скубел. Ще се скубя я, нали съм куче.
— И на мен ми омръзна да ме бият!
— Не е същото. Петърчо се скъса да реве, когато лелката го повлече  обратно.
— Сетих се. Тогава те намерих. Дължиш ми живота си.
— Неблагодарен двукрак. Заради теб не излизам от кофите. Всички котки в  квартала ми се смеят. Плюс това съм по-умен от теб. Днес те бих на шах. Забрави ли?
— Крайно тенденциозно животно. Не забравяш да ми захапеш достойнството.
— Ти нямаш такова. Скитник си.
— Кучи син!
— Това обида ли е?

 — Хайде, прочети ми за Белия Зъб!
— Мълчи!  Ще дойдат скинарите!
— Да отидем до пекарнята! Мирише на вкусно.
— Ще ми потекат лигите!
— Постоянно ми крадеш кучешкото. Утре сутрин отивам на църква.
— Пак ще ти припомня. Нито си човек. Нито набожен.
— Знам. Но ще се изповядам и ще изоблича целия ти род.
— Аз нямам роднини.
— Човешкия  ти род.
— Какво сме ти направили?
— Как какво. Радвате ни се като малки. За първи приятели ни обявявате.  Със нас децата ви се учат на любов към животните. Когато пораснат, заедно  ни замеряте с камъни. После ни изхвърляте на улицата и ни лепвате титлата улични. Гърмите по нас. Накрая ни кастрирате. Mалко ли е?!
— И ти не си безгрешен. Защо захапа колегата ми?
— Не аз. Братовчед ми.
— Все тая.
— Не е все тая. Аз нямам конкуренция по кофите. И не хапя  от ревност стари первезници, покрай които обикаляш.
 

 — Надушвам скинари... Тръгвам! Хайде, чао!
 — Чакай... Стой!  Върни се! Ще ти прочета за Белия з... Ох, полека... Мръсно к...ле, не ме ритай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Митев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...