Sep 5, 2018, 2:28 AM

Изпращането 

  Prose » Narratives
1462 2 6
2 min reading
Катафалката се движеше по мокрия път и на моменти затъваше в лепкавата кал. Шествието на опечалените вървеше след нея и с мъка се придвижваше напред. Тя- съпругата плачеше горчиво, не защото го обичаше, а защото той я оставяше сама. Бяха си като брат и сестра, отдавна нямаше ласки между тях, само грижи един за друг. Всъщност, това не е ли най-естествената любов, основаваща се на взаимозависимост? Сълзите ѝ се стичаха по красивото ѝ лице и колкото Тя да се опитваше да се овладее, не успяваше. Животът ѝ с този мъж беше около 15 години, но те така бяха свикнали в своята скука един с друг, че сега тя изпита една истинска празнина, дълбока рана, която кървеше ли кървеше. Любовникът ѝ също се тътреше с нея. Той винаги беше обирал луфтовете между семейната двойка. Беше играл ролята на балансьор в техния мизерен брак. Не, че беше единственият, но бе предпочитаният, фаворитът. Шествието стигна своята крайна цел, прясно изкопана яма, където приключваше всеки житейски път, поне за тленното тяло. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Random works
: ??:??