Извинявай, мамо
В памет на моята майка Такухи, съзнателно пожертвала своя живот за своите деца
- Извинявай, мила мамо! Извинявай! Извини ме, че толкова дълго не се решавах да напиша нещо за теб. Белият бизон пред мен едновременно ме зовеше да споделя с него каква съзнателна саможертва направи за децата си, но и в същото време сковаваше по невидим начин желанието ми да те опиша. Като че ли ми заповядваше:
- Внимавай, трябва да си напълно готов да споделиш с мен онова, което искаш.
Докато най-накрая се реших да го сторя. Неволната причина бе разговорът с една съученичка, по време на ежегодната ни, вече 45-годищна, среща на класа от гимназията.
Първоначално нашият разговор бе започнал за компаниите в класа, случайно бе засегната и темата за двамата златни медалисти от класа ни. Напомних, че след слизането си от подиума на тържеството, веднага свалих златния медал от ревера си, защото за мен не бе нищо повече от някакво свиделство за успех в училището. „Светлото“ бъдеще, нито тогава, нито ...