Жената - мъж

   Децата винаги са били откровени в изказванията си и понякога особено много прозорливи и наблюдателни. Нищо не убягва от детския поглед и това е толкова хубаво, защото така съвсем спокойно при общуването ни с тях изясняваме важни житейски теми. 

   Напоследък доста често се дискутират теми за еднополови родителски двойки, но аз ще ви разкажа една случка с малкия ми син отпреди доста години. Когато тази тема не съществуваше или поне не и гласно. 

   Синът ми беше на пет години, случката е отпреди 15...

   Имаше в групата си в детската градина приятелче момиченце, едно много красиво и нежно дете. Мия. Същинска кукличка. Родителите на Мия бяха интересна двойка, бащата много едър мъж с тънко гласче и майката, мъничка жена, винаги късо подстригана, много слаба, с очила и плътен глас. 

   Един следобед отидох да взема моето момче и на входа на градината се засякохме с Мия и майка й, които си тръгваха. Поздравих и влязох да прибера детето си. 

   А моето момче веднага ме попита:

   -Мамо, мамо, видя ли жената - мъж? Майката на Мия? Току що си тръгнаха... Много исках да те питам може ли двама мъже да имат дете и единият да е майката, а другият бащата? 

   Останах за миг с отворена уста и още миг се чудех как да отговоря на детето си... Пак повтарям, тогава нямаше такива теми и такива двойки... След това му казах:

   -Ама какви ги говориш? Майката на Мия е жена, само изглежда по мъжки, облича се така, говори малко по-плътно, но си е жена! Не зная откъде ти дойде това на ума! 

   - Всички деца казват, че това е жената - мъж. - отсече синчето ми. Ама не го казват пред Мия. 

   - А ти не говори така. Физически не е възможно двама мъже да имат дете - ние бяхме започнали тази тема вкъщи, но най-важното е детето да се чувства обичано, дали ще е в семейство с двама родители, мама и тати, дали ще живее само с мама, а тати ще го посещава, не е толкова от значение, ако времето, споделено с родителя е време като нашето, момчето ми, обичам те! - пргърнах сина си и си тръгнахме... 

   Децата винаги наблюдават и разбират, когато им обясниш, доколкото можеш, разбира се, защото необятна е детската любознателност и безкрайно детското любопитство!