Ох, отново предизвикателство....

              Добре, че имах маркови костюми от ''ония години '',.. натъкмих се, погледнах се в огледалото в къщи, харесвам се,.. щом аз се харесвам ,какво остава и на другите да ме харесат...

Купих два букета червени рози с пет и седем на брой,.. изтупан като новобогаташ с Ауди А6, костюм,тъмни очила...Показвам поканата,...раболепен поклон до земи ...стана ми смешно...какво ли не правят парите и външният вид,... определено парко място.

Награбих букетите и към залата,.. обичайната проверка в списъка и съм вътре...

Блясък и красота....

Живата  музика тихичко свиреше,.. сервитьори като феи се носеха из залата...

Видях ги,...майка и дъщеря, елегантни като египетски богини,...

Набрах  по-вече  кураж...

- Госпожо - обърнах се към майка й - Благодаря за поканата... И подадох седемте рози...

- Госпожо - обърнах се към дъщерята - Благодаря и на вас за доверието... И подадох петте рози....

О, небеса,.... по- мили и приятни прегръдки никога не съм получавал..

Хванати под ръка госпожа Лили ме представяше тук-там на гостите,... разменяхме с тях по някоя незначиелна фраза,... лек поклон.. и отминавахме.

Балът бе в разгара си,.. танцувахме с Лили, ..поглеждахме се обещаващо с усмивка по лицата,...държахме се приятелски за ръка и вече по-притиснати танцувахме...

Пийвахме по глътка-две шампанско...

- Харесва ли ти Петро,... веднъж на две години.. балът на наградата и на наградените, всеки очаква чекът да се падни на него....

- Какъв чек - попитах и я погледнах с недоумение

- 100 хиляди евро,...анонимно се дава, за някакъв принос... Тази година аз избирам призьора..

Всичко е тайно разбира се и никой не се хвали после сред останалите...Но важното е адреналинът на очакването,... ако тази година не съм успял, трябва да работя повече и да бъда по-лоялен...

Празненството  достигаше апогея си...

Всички присъстващи се раздаваха и раболепничаха пред семейството, мама и папа Ставропулос...

- Как сме устроени хората Петро,.. никой не пита как са изкарани тези 100 хиляди евро, а всеки иска той да е печалившия,.. Суета нали... Ти беше споменал, че имаш син, който завършва в Лондон, нали... Поздравления,... моите също завършват в Йелч,..Успех да пожелаем на децата си..,

Знаеш ли , премията, чекът за 100 хиляди евро, решихме да го дадем на теб,... За синът ти , за успешен старт в живота, в бизнеса...Не казвай на никого, това е тайната на премията...Само можеш да благодариш на татко, мама,.. и на мен...

Хартийката изшумя от чантичката й в дланта ми и потъна в джоба на сакото ми...

- Благодаря ви Лили,..госпожо Лили...Какво мога да направя за вас...

- Нищо,... даже представи си, не искам и да се любя с теб,..- разсмя се тя - Това е само в знак на уважение към теб, зашото си по-различен от останалите тук...И наистина ако имаш път към Ню Йорк

пак ти казвам, обади се, не се стестявай,.. имаш визитката ми вече...

Какво можех да направя  повече...

Притиснах я нежно, целунах бузките, устните й...шепнех ''Благодаря от сърце,.. вие сте прекрасна ''

Отидохме при майка й,.. прегърнах я, прошепнах '' Благодаря, мадам за изненадата и доверието ''

Прегърнах кириос  Ставропулос,...'' Сър, неочаквано е за мен,... Благодаря ви...''

А празненството продължаваше....дали парите правят човек щастлив или това, че е избран...

            Понеделник,.. оставих момчетата в Училище, разменихме обичайните кимплименти с Мишел,... и с чека, паспорт,...гръцките документи съм в Банката,..представих ги на служителката...

Тя ме погледна изпитателно през очилата си,..замряхме така секунда -две...Чек без покритие...

Паник бутон,..идва още полиция,... какво да им разказвам, добре, че още пазех поканата за партито

Огледах се,.. няма много посетители, двама охранители щъкат из залата,... събраха се, размениха няколко думи, кимнаха с глави...Изгорях отново с предоверяването към хората,.. защо не накъса този чек на парченца,...ох, никак не са малко пари, работа за 3-4 години...

- Кирие,... кирие - извади ме от мислите  служителката - Кирие, ще теглите ли парите в брой или да ги прехвърлим в банкова карта., или на срочен депозит..

- Не, не... в карта или депозит,...ами по ваша преценка, сега не са ми необходими в брой - заобяснявах като някой аджамия крадец

Служителката се усмихна и изчезна някъде,... Така се прави, любезни до последно, без много шум

идват и те закопчават, наивнико... не спираше страхливият глас в мен

- Кирие,... кирие - ме сепна отново гласът на служителката - Подпис ето тук,... и тук... Сметката ви е активирана,...Приятен ден...и заповядайте отново,... Ето ви документите...

Излязох от банковата сграда с омекнали крака,...потупах се по джоба, тука са...

След два дни изпратих Емейл

'' Благодаря отново за доверието - Петро ''

А отговорът не закъсня

'' Удоволствието е наше ... семейство Ставропулос  ''

Мдаа, богати хора има,... но има и псевдобогати, си помислих тогава

                След десетина дни бе и тържеството на децата за Христугена, Нова година...

Гледах ги и им се радвах, за 4-5  месеца сякаш наедряха, станаха по-уверени в себе си малчугани...

С весели очи гледах да си разменят подаръчета с момиченцата, за които Мишел се грижеше...

Мишел, Мишел,... защо не я виждам тук...

- Къде е госпожа Мишел - попитах едното момиченце

- Тя си замина за Франция при семейството си,...вече догодина ще е тук отново - ме информира то А Петро, ти няма ли да си ходиш в България...

Услихнах им се,..деца, какво да им обяснявам, че сме разпиляни по света....

Пропадна и възможността да поканя Мишел,..да съм с някой по тези празници,  а не отново сам...

Кирия Ефи, едва ли ще си направи труда да ме покани,...Ами и сам да си бъда е добре,.. или наистина до отскоча  да видя нашите в България... Хайде де,хората от цял свят идват за Нова година в Атина, а аз да бягам.От кога исках да ида пред Атинското кметство, да гледам концерта,.. да нося вино и няколко чаши и да почерпя стоящите до мен...Ще отида...ще гледам зарята отблизо...

Изглежда Ефи мисли по бързо от мен

- Петро, за празниците, ние отиваме на гости в Лариса,... ще се върнем около 2-3 януари, ако искаш може да си идеш в България....- изми си ръцете и тя

Пуснах поздравителни Емайли на Лили, на семейство Ставропулос, на сина ми,... картичка на родителите,... урааа, няколко дни няма бръснене, притеснение в риза, сако и вратовръзка,.. свалям дежурната усмивка и съм сам със себе си...

             Звънн мобилният ми,..кой се е сетил за мен предновогодишно

- Петро, Танчето съм - приплака тя - Мога ли да дойда у вас за празниците... Те тръгнаха за някъде и не ме взеха със себе си...Не ми е удобно, но...мисли каквото си искаш

- Заповядай Танче, ще ми бъде приятно, и нищо не си мисля,... Имам за ядене, за пиене... ще стигне и за двама ни...Знаеш ли къде живея,.. три улици по-нагоре, ще излезна на главната да те посрешна... Хайде стига си плакала и не взимай никакви чанти със себе си, не знаеш от къде те гледат,... ей, така все едно си тръгнала на разходка...

            Ех, пропадна всичко....ама какво да я правя,.. и тя не знае какво иска... Нали й предложих, когато е в репо, почивен ден демек, да идва в къщи, така или иначе аз съм ангажиран с децата и няма да я притеснявам...А тя направи такава физиономия, все едно ''Ти за каква ме мислиш, бе ''

Подредих надве- натри, прокарах пръсти да се уверя, че няма прахоляк по мебелите,..и на главната

Съзрях я отдалеч, свита в някакво якенце, прихлупена шапка,прехвърлила през рамо дежурната дамска чантичка,... тътри се едва едва, ще кажеш, че гемиите  й са  потънали

- И така като плачеш по-добре ли ще ти стане ...- попитах ей така

Погледнах очите й зачервени от плач,.. Ръцете й ледено студени,... топло, топло в Атина, ама си е зима, дявол да го вземе... Добре,  няма да я прегръщам за топло, да не си помисли, хайде този ме почна още от улицата. Вървяхме мълчаливи към къщи,... от време на време тя само подсмърчаше...

Топлината ни лъхна още от входната врата

- Тук е банята, има топла вода, стопли си лицето,.. ще ти донеса вълнени чорапи, чехли.

Отпусна се уморено в един от фотьойлите...

Обикновенна женица, дали копираше надменността на господарката си, та  се държи понякога странно с мен, или така й е казано...

- Танче, не се притеснявай, тук се говори и на български, аз не правя забележки - през смях казах-

Имам български вино и ракия, или предпочиташ гръцките

Тя само ме проследяваше с поглед какво нося и слагам на масичката, все така безмълвна и напрегната...Едва едва близна от питието, сложи си чаша вода и жадно отпи...

- И как така изведнъж се реши да се обадиш, мислех, че си с Ефи и децата,.. как ще се оправят сами - ехидно се засмях - И  на мен ми каза в последният момент, че  отивали някъде...Много важно.. Наздраве,... и без тях мога да се забавлявам,.. е аз съм от скоро на работа при нея, но ти..

Погледна ме изпитателно,.. взе чашката си  с ракия и отпи,какаш си казваше, да става каквото ще

             Пое си въздух и започна плахо...

- Всяка година ми дава по 100 евро за автобус до България, отпуска един вид, какво да правя в този студ сама в къщи там...Намирах легла в българските хотелчета на улица   Менандру,.. замествах някоя жена в работата, карах така...Сега тръгнаха за 4-5 дни,... в стаята дето живея имам само едно газово котлонче, какво да правя на него...Реших се и ти звъннах,.. изтълкувай го както искаш, ...понякога човек не знае какво върши от безизходица...

- Хайде, успокой се,.. няма да умрем от глад няколко дни, имам всичко...

Те седеше все още като на тръни на края на фотьойла, готова да побегне..

- Ама отпусни се де, какво си се свила, нали си на гости,.. няма да те изям, виж колко неща има за ядене и пиене...-  с шеговит тембър се опитвах да я предразположа

Малко , по малко тя се поотпусна, бузките й поруменяха,..лека усмивка озари лицето й

Навярно от умора или топлината , очите й взеха да се притварят...

- Таня, ела да ти покажа къде ще спиш,.. уморена си вече,.. а и за утре трябва да сме свежи...Сега ще застеля с нови завивки,.. Казах ти не се притеснявай за нищо и от нищо...Аз съм в стаята с надпис '' Шоу рум '',.. ако нещо искаш набери ме по мобилния,...Леки сънища...

            Тишина из къщата,... ново утро,.. нов ден...

Я Танчето да не си е заминала толкова рано... Позвъних

- Таня, къде си...

- Е, как къде, у вас...

- Как у нас като те няма...

Из къщи се разнесе миризма на нещо пържено...браво на нея, с лек грим и червило в кухнята

- Помислих, че нещо не ти е харесало и си духнала - със смях и жест посочих изчезване

                 Вечерта тя показа кулинарните си умения, подреди масата в тържествен вид, чашки, чинийки, прибори...друго е женска ръка като пипне.

                 Пожелахме си успешна Нова година, здраве и късмет...

следва