В никакъв случай не можех да кажа, че това бе Жоте. Макар да бях присъствал на един от спектаклите му, аз го познавах повече от разказите на другите. Чаках пред едно гише и той мина с някаква бланка, попита ме : “ Извинете тук ли е за комисията по авторско право?”, отговорих положително, а един мой колега ми смигна и прошушна – ето това е Жоте.
Всъщност Жоте бе призрачна личност. Слуховете за него граничеха с легендите. Говореха, че е обиколил цяла България с една маймунка на рамото и изнесъл почти във всяко селско читалище спектакъл, както наричал изявите си. Бе среден на ръст, с вечно карирано костюмче и малки хитри очички. Той обичал да забавлява народа по друмища и мегдани, без да жали сили и средства, в името на артиста като с годините успял да си извоюва слава.
Жоте – артистът, това бе човекът, който бе чест за всяко едно селско читалище. Съвсем предизвикателно се възприемал като “ илюзионист – комик”, разлепващ плакатите си по „вековни“ дървета на площада и изкарвал доста добри ...