1 min reading
Имало едно време един овчар. От сутрин до вечер пасял овцете си. Доял ги, стрижел ги,
почиствал обора. Така в усилен труд успял да отгледа двете си дъщери и да осигури прехраната на семейството. От тази работа и постоянното му съприкосновение с овцете дрехите му попивали миризмата на обора. Дори кожата му излъчвала аромата на животните. Времето минавало и неговите дъщери пораснали. Станали моми за женене.
Семейството решило да направи ремонт на горният етаж от къщата. Белосали с вар стаите, подменили дограмата на прозорците. Сменили леглата с нови. Застлали ги с бели чаршафи. Поставили дантелени пердета.
Овчарят се преместил да спи в приземното помещение, до избата. Хем да не притеснява порасналите си рожби, хем да не вдига шум, когато става сутрин по тъмно.
Техническата революция завладяла и тяхното село. Появили се телевизионните апарати. Овчарят имал спестени пари. Купил и той телевизор. Инсталирали го в голямата стая, където прекарвали свободното си време неговите дъщери. Въпреки, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up