Когато през 1982 година написах поемата "Командир", усетих, че наистина съм поет. С нея надскочих личното; написал бях нещо, което касае цялото съсловие и реших, че трябва и да направя нещо за издаването й!
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я хареса. "Изпрати я във Военно издателство - ми каза. - Сега излизам в отпуска, но като се върна ще видя дали не мога да помогна с нещо. Само ей тая част я изхвърли! Ето това:
За командирските черти
бих писал, ала няма смисъл:
какво е командир - до мен -
друг по-способен, е описал.
Като Дзержински в МеВеРе,
той е за пример във войските!
Мъжествен и кристално чист,
макар не "Първи журналист",
той във народното съзнание
с две книги: с книгата "Мургаш" ...