Пътувам в двойката. Спира трамвая, слизат пътници, други се качват. После пак потегля , до следващата спирка и така полека, полека пътувам и си мисля за мои си работи. На една от спирките, към седалката срещу мен се насочва и сяда мъж. Гледам си аз разсеяно през прозореца и между другото хвърлям поглед. Ей така, по инерция. А то не мъж, а старец. Старец, старец ама готин. Готин ти казвам Кети. Отдавна не ми се беше случвало старец да ми привлече вниманието. Докато сядаше го видях, че е висок, а сега като седна срещу мен взех да разглеждам детайлите. Физиката му запазена, като на младеж. Поне през сакото така изглежда. Косите посребрели. Ами ще са посребрели я. Ако бяха черни на неговата възраст, веднага щях да отсека, че са боядисвани. Посребрели и буйни. Е, не чак буйни, но има си човека растителност по главата. Не е олисял като узряла кратуна. Едни вежди надвиснали над черни очи. Очи строги. Сигурно са свикнали цял живот власт да излъчват. Носът солиден, не месест, а един такъв. . . ...