Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато се протегнах към пакета, за който бях убедена, че е пълен с брашно, видях надпис „Пшеничен грис“. Гледах Взирах се в идеално разбитата смес и се чудех от къде да намеря недостигащото ми брашно. От съседите, но от кои? В квартирата се нанесох преди десетина дни и не познавах добре хората от блока, освен една възрастна двойка, която живееше на първия етаж. Често се разминавах с двамата, когато отивах и се връщах от работа и любезно се поздравяхме.
Вратата ми отвори Наталия (така се казваше жената) и с усмивка ме покани да вляза в коридорчето, докато ми отсипе от брашното. Нали съм си любопитна погледнах бързешком към картината, окачена на стената. На нея беше нарисувана домакинята ми, но доста ...