Клетва (За конкурса)
– Заклевате ли се да кажете Истината, само Истината, нищо друго освен Истината и Бог да Ви е на помощ? - тържествено попита приставът.
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдията.
– Какво имате предвид господине? Та вие сте призован тук в качеството си на свидетел по важно дело касаещо демократичните принципи на литературните конкурси. Напомням Ви, че можете да бъдете подведен под отговорност за лъжесвидетелство и неуважение към съда! - намръщи се Негово благородие.
– Господин съдия - отвърна плахо Немо - Аз никога не бих си и помислил да обидя Височайшият Ви съд. Устата ми не може да изрече лъжа. Затова отвърнах по този начин.
– Що за глупости приказвате? Нали ние именно това искаме от Вас - клетва да казвате истината и само истината. Защо отказвате да се закълнете да правите това, което по лично самопризнание не сте способен да не правите? Това е нелогично!
– Да не можеш да изречеш лъжа и да изричаш Истината са две много различни неща Ваше благородие - плахо проговори Немо.
– Как така да са две различни неща? Според мен са едно и също нещо - сопна се съдията.
– Ето виждате ли, ние с Вас сме на различни мнения. Аз съм убеден в моето, а Вие във Вашето. Кое мнение е Истина? Вие твърдите, че е вашето, а аз, че е моето. Вие имате ли доказателства за това, че вашето мнение е Истина?
– Но то е очевидно - каза съдията. – Очевидно дотолкова, че не се нуждае от доказателства, защото ако нещо не е лъжа то то може да е само Истина.
– Или искрено заблуждение, илюзия, гледна точка, изобщо всякаква форма на персоналната, лична истина, която си изберете. Но няма да е Истината - вмъкна Немо.
– Ето например, ако аз съм далтонист и Ви кажа, че зелената покривка на вашата маса е синя, това твърдение ще е истина за мен и лъжа за повечето от хората в тази зала. Ако знаете, че съм далтонист, то Вие може и да го наречете искрено заблуждение, но ако не знаете това, то ще ме наречете лъжец, нали?
Хората, могат да не изричат лъжа, когато изричат нещо, в което искрено вярват, но те са неспособни да изрекат Истина. Те могат да кажат само това, в което искрено вярват, или тяхната лична истина. А тя не винаги съвпада с голямата Истина на всемира. Всъшност такова съвпадение се случва изключително рядко. Хората са способни да изричат Истината веднъж на столетие и това променя живота на човечеството. В обикновения, повседневен живот, ние можем да изричаме само истини, които не са нищо друго освен лични мнения.
Това обаче не е формулата на клетвата, която изисквате от мен. Аз с радост ще се закълна в това, че ще казвам само и единствено това, в което искрено вярвам. Ще се закълна в това, че ще съм верен на Бог в сърцето си и няма да изричам нищо, в което да не вярвам дълбоко. Това е единствената клетва, която бих могъл да Ви дам, без автоматично да се превърна в клетвопрестъпник.“
– Закълнете се в това тогава и да продължаваме - с досада каза съдията.
– Между другото с какво се занимавате?
– Опитвам се да бъда добър писател - отговори Немо с усмивка.
© Немо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления! Още веднъж.
-
Мале, мале, хахахаааа!
В "добър" съм сигурна още преди да прочета друго на автора 😊 -
Чудничко
Направо ми подари усмивка! -
Отлично.
Из стенограммы суда над Бродским:
Судья: Сколько вы работали на заводе?
Бродский: Год.
Судья: Кем?
Бродский: Фрезеровщиком.
Судья: А вообще какая ваша специальность?
Бродский: Поэт, поэт-переводчик.
Судья: А кто это признал, что вы поэт? Кто причислил вас к поэтам?
Бродский: Никто. (Без вызова). А кто причислил меня к роду
человеческому?
Судья: А вы учились этому?
Бродский: Чему?
Судья: Чтобы быть поэтом? Не пытались кончить вуз, где готовят… где
учат…
Бродский: Я не думал… я не думал, что это даётся образованием.
Судья: А чем же?
Бродский: Я думаю, это… (растерянно) от Бога…
Судья: У вас есть ходатайства к суду?
Бродский: Я хотел бы знать: за что меня арестовали?
Судья: Это вопрос, а -
Наистина заслужени пет точки! Заинтригувана съм!
-
Харесах!
-
Мъдро написано. Хареса ми Виктор. Поздрави!
-
Вече съм на доста години и се убедих, че колкото хора има на този свят, толкова истини има. Просто всеки човек вижда нещата от своя ъгъл, от своята гледна точка и ги тълкува както на него му е изгодно. Немо, поздравявам те за разказа! Замисляш!
-
Ех Братле ..
-
Всички имаме своите истини. Много малко от нас обаче успяват да ги облекат толкова умело в думи. Поздравления! И успех!
-
Именно!
-
Много мъдрост и истина! Хареса ми! Поздрав!
-
Да, именно! Харесах.
-
Хареса ми, Немо! Дръж от мен една петарка...
-
"В обикновения, повседневен живот ние можем да изричаме само истини, които не са нищо друго освен лични мнения." Така е...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
