Mar 11, 2010, 8:42 PM

Клиника за влюбени "Авлига"

  Prose » Humorous
1.4K 0 17
2 min reading

Клиника за влюбени „Авлига”

 

     В 8 часа без 10 минути сутринта телефонът в сестринската стая иззвъня продължително – външна линия. Старша медицинска сестра Фръцкова го погледна с досада, точно в този момент слагаше червило върху нацупените си устенца, а очакваше всеки момент Д-р Чародейски да я извика за сутрешна визитация. „Тия пак не са спали, кой знае откъде звънят, след тая реклама, аман от влюбени, не свършиха...” мина й през хубавата главица.

Второ продължително иззвъняване:

-         Клиника за влюбени „Авлига” – с жизнерадостна нотка в гласа каза сестра Фръцкова.

-         Ало, ало,  клиниката ли сте?- попита отчаян, слаб женски глас и изхлипа.

-         Да, клиниката сме, кажете за какво става въпрос? – започна да нервничи Фръцкова. „Трябваше да има поне едно голямо огледало точно пред телефона”- мислеше си тя.

-         Амии, аз съм дълбоко и много влюбена, гледах реклама по телевизията и...

-         По клинична пътека трябва да имате направление от личния лекар, може и платено, за избор на лекар се плаща допълнително... - започна да декламира Фръцкова.

-         Но, извинете, аз съм безработна и съм много, нещастно влюбена...

-         Тогава ще си платите в НОИ за една година назад здравноосигурителните вноски, ако за първи път сте влюбена има отстъпка от цената с 1%, ако е за втори или трети път в рамките на последните 6 месеца, счита се за рецидивизъм, злоупотреба с чувствата  – таксите са съответно двойни и тройни...

-         Но аз за първи път съм влюбена и съм безработна...

-         Тогава си платете в НОИ и заповядайте при нас! – Фръцкова губеше търпение, а и усети парфюма на Чародейски зад гърба си.

-         Аа, ъъ, трябва ли да нося снимки, нещо на Човека или...

-         Не, нищо няма да носите, тук е клиника за активно лечение, а не бюро за ясновидство, правене или разваляне на магии! – Фръцкова тресна телефона, нервно се обърна и дежурна усмивка грейна на хубавото й лице. Тя беше оправна и засукана сестра, тип Барби, около 30-годишна, с дълги лакирани червени нокти, носеше червени прашки под бялата престилка, винаги на високи токчета и с прическа Памела Андерсън. Д-р Чародейски я изгледа одобрително и с възхита, с оня поглед, от който и най-фригидната жена би се изчервила, но не и старша сестра Фръцкова. За нея работата беше преди всичко.

-         Ще започваме ли? – попита я д-р Чародейски.

-         Да, готова съм, да взема лекарствената табела; откъде ще започнем – от отделението за простосмъртно влюбени или от ВИП-стаите? – попита Фръцкова.

-         Не я ли изписахме вчера онази дама с черните очила? – Чародейски имаше предвид съпругата на един банкер, приета в много тежко състояние на влюбеност - обектът беше шофьор на банкера.

-         Оо, тя си отиде, но нали приехме на нейно място съпругът й, той е влюбен в секретарката си... - започна да понижава свойски глас Фръцкова.

-         Мдаа, ами дай да го видим първо него от каква терапия ще има нужда... – каза Чародейски.

Телефонът звънна  кратко – вътрешна линия. Фръцкова се върна и вдигна слушалката. Обаждаха се от Шокова зала, имали спешен случай на остро влюбване с опит за самоубийство, реанимиран и питаха за свободни легла.

-         Естествено, че имаме, ще изпратим носилка с наш санитар за превеждане в клиниката ни, за какъв пациент става дума, не е ВИП, по клинична пътека ли е, не е, амии... да, не може да си плати... даа, добре, ще видим....

-         Ще имаме нов болен, ще го лекуваме с музикотерапия – каза Фръцкова на Чародейски и тръгнаха да визитират болните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...