Когато Дядо Коледа е тъжен
Младото семейство на Елисавета и Виктор Христови имаше повод за голяма радост! След сватбата преди две години Елисавета роди в края на тази година момиче! Всичко премина добре с раждането и в АГО-то на областния град изписаха майката и новороденото момиченце два дни преди Коледа.
Бащата с благодарност и признателност, че идва нов живот, посрещна семейството си пред местната болница.
Родителите на Виктор и Елисавета с радост посрещнаха малката Анна пред входа на блока, където младите Христови живееха. Дядовци и баби благославяха внучката си и не пестяха почерпки към роднини и приятели. Всичко вървеше по мед и масло, докато в края на следващата година предприятието където работеше Виктор, не беше приватизирано от някакъв фонд и работниците бяха изпратени на трудовата борса...
Когато един мъж остане без работа и не може да бъде полезен за семейството си, той или търси начин да го спаси като е готов да работи каквото му падне, или се срива психически и тогава проблеми колко щеш: бягство от отговорност, алкохол, кражби, скандали в семейството, агресия срещу останалите, арести, съдилища и накрая – затвор!
Нищо от това не беше присъщо за възпитанието на Виктор Христов.Той беше завършил механотехникума в областния град и работеше като електротехник преди да бъде съкратен.
След изтичане на срока определен за изплащане от борсата Виктор търсеше; и работи в строителството по обектите на една строителна фирма край морето, но те заплащаха на надница,без осигуровки и младият мъж реши, като много българи да опита късмета си в чужбина... Избра да търси работа в Гърция!
Младата жена остана с малката Анна и къде със спестени пари от майчинството,къде с помощта на старите, очакваха големите празници в годината, за да посрещнат Виктор, който веднага започна работа в съседната страна и пращаше редовно пари за издръжката на Елисавета и Анна.
След година и половина, когато малката навърши две години и половина и предстоеше Великден, и млади и стари се приготвяха да посрещнат Виктор у дома, който се обади, че след ден ще се прибере с подаръци и припечеленото от последния месец...
Дойде като черен гръм,неочаквано за всички- и преди всичко за Елисавета и Анна,както и за останалите свати и сватове, че в Кресненското дефиле, при дъжд и лоша видимост, при челен удар с товарен автомобил са загинали двама приятели – гурбетчии на път за семействата си!
Виктор Христов бе един от тези млади мъже, които бяха донесени в закрит ковчег, на връх Великден...
Чудото с Възкресение се превърна в трагедия за Елисавета и Анна...
Почернени от неочаквания удар в живота, Димитър Христов се спомина в края на август, добрият човек не можа да преживее загубата на сина си.Жена му леля Анка се прибра на село да гледа и струва,да помага на младата вдовица и осиротялата си внучка, с каквото дал Господ!Копаеше в градината и осигуряваше плодове и зеленчуци, яйца и пилета, пък и някой лев отделяше,че като прескочи към града, скришом да ги пъхне в джоба на овдовялата жена, че Анна расте,ходи на градина...
И двете покрусени жени, свекърва и вдовица събираха глави и прегърнати, тихо ридаеха по загубата на любимите си хора, но все гледаха да е далеч от Анна, защото с годините,детето взе да пита, кога ще дойде нейният баща; и защо татковците на другите деца ги водят на домчето,а никога не си дойде баща ѝ от "тази пуста чужбина!", както чуваше понякога да казва баба ѝ.
И ето че наближаваше пак Коледа! Малката Анна стоеше на прозореца в кухнята и видя как неусетно времето притихна и сняг бял и пухкав, като брадата на Дядо Коледа застилаше всичко наоколо... И малкото дете си пожела: Дядо Коледа да слезе с елените от звездното небе с пълна шейна с подаръци! И да ги раздаде на всички деца! Тя не искаше подаръци! Във витрината на библиотеката, там в хола я гледаше с любов портрета на баща ѝ...
Анна умолително, с едва усетена въздишка искаше заедно с Дядо Коледа от шейната да слезе и баща ѝ,за да го прегърне!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да,за съжаление!
-
Разказът е много интересен, тъжно е само,че подобни трагедии се случват!
-
Благодаря, Таня!
Много бих искал да се случват само хубави неща, дори наглед невъзможни,но това е светът-малкият, светът-големият!
И не бива да си затваряме очите нито за единият от двата свята.
Таня, и нека бъде хубаво бъдещето,но реалността показва, че оценяваме любовта истински-при нейната липса.Липсите истински оценяват нашите желания.
Наистина тези които се обичат и помагат помежду си, вървят по пътя на изпитанията,но сигурно там е спасението!
Благодаря за коментара и оценката! -
Разказът е трогателен! Жалко е, че тези трагедии се случват с млади хора, които не са разбрали още нищо от живота, че има нещастни семейства, осиротели деца. Често лошите работи се случват около големите ни празници, когато се настройваме за радост! Само хората да си помагат и да се обичат, в това е спасението. Поздрави за майсторството!
-
Да пази Господ!
Но ги има,за съжаление!
Благодаря, Елка! -
Страшно! Пази Боже от такива трагедии!
-
Честито Рождество Христово, Костадин!
Смъртта е мащеха!Тя живее благодарение на родените.За жалост, тя е безжалостна!
Но е безсилна пред любовта! -
Да не дава Бог, но кой каквото му е писано.Честита коледа и весело посрещане на новата година Стойчо.
-
Благодаря, Дочка!
-
Неизпълнимите желания натъжават дядо Коледа... Ех, живот...
Весели празници на автора! -
С дълбок полон ти благодаря, Стойчо!!!
-
Благодаря, Румяна!Ще призная, на Бъдни вечер-всеки ден се моля за България и всички добри хора по света; и преди всичко за българите тук и в чужбина...
Не знам, навярно съм богобоязлив от известно време, но не намерих друг начин да осмисля и изразя себе си.
Руме, приеми моите приятелски поздрави и пожелания за весели Коледни и новогодишни празници! И преди всичко живот и здраве; и любов към ближните! -
Очите ми са пълни със сълзи, Стойчо! Да се помолим и за тия, които не са между нас, Те ни правят по- добри...
-
Благодаря, Латинка-Златна! Тъгата иде неочаквана... Радостта е винаги търсена!
Желая ти весели Коледни и новогодишни празници и преди всичко живот и здраве!
"Другото му се намира колай!"-така се изразяват по Горна Тракия! -
Тъжен, много тъжен разказ!
Светли празници, Стойчо! Нека Бог да бъде щедър към теб! -
Благодаря ви момичета!
Колко добре и съпричастно коментирате моето късо разказче, но в моменти на всеобщо ликуване и надежда за по-добър живот е добре да не забравяме и тези които ни липсват...
Благодаря ви още веднъж,че заговори у вас женското милосърдие!
Пожелавам ви весели Коледни и новогодишни празници и преди всичко живот и здраве и да бъдете обичани! -
Дори, заглавието на разказа е потресаващо. Да четеш тези редове, означава да отвориш сетивата, сърцето и душата си за болката, за тъгата и за подарък, който няма как да бъде направен. Образът на дядо Коледа за мен е асоциация на образа на Бог, защото дори той не може да изпълни едно толкова обикновено и чисто желание. Описал си силата на женската същност и сърце. Майката, жената и детето наистина няма да забравят образа на сина, любимия и бащата. Мястото ще си остане празно, независимо дали ще се появи друг добър човек, който да обичат. Единственото, което може да направи Бог е да обича, така, както ние хората обичаме и тъжим. Светла и свята Коледа, Стойчо! Нека сърцата ни да не забравят ритъма на любовта и да даряват топлина.
-
Колко ли хора с тъга ще посрещнат празниците, колко ще пролеят сълза за загубени близки? Животът продължава, уви! Трябват ни мечти и много сили.
-
Благодаря ви Младен и Мариана, че въпреки наближаването на коледните празници се спряхте да споделите оценките и определенията за неочакваните обрати в живота на едно семейство от българската действителност.
Един от тъжните моменти в живота ми е Бъдни вечер, но сега не е моментът да се изповядам.Може би, магията на словото още не е втасала в душата ми...
И въпреки това, Весели Коледни празници, драги ми Мариана и Младен! -
Ех, как само успя да ме натъжиш, Стойчо! С колко надежди започва животът на едно младо семейство и как тъжно понякога завършва в този жесток и безок свят. И човек не може да не се запита - с какво е заслужила малката Анна тази тъжна участ, отредена й от съдбата. Поздравление за майсторското перо и весела Коледа!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
