Когато Дядо Коледа е тъжен

    Младото семейство на Елисавета и Виктор Христови имаше повод за голяма радост! След сватбата преди две години Елисавета роди в края на тази година момиче! Всичко премина добре с раждането и в АГО-то на областния град изписаха майката и новороденото момиченце два дни преди Коледа.

     Бащата с благодарност и признателност, че идва нов живот, посрещна семейството си пред местната болница.

      Родителите на Виктор и Елисавета с радост посрещнаха малката Анна пред входа на блока, където младите Христови живееха. Дядовци и баби благославяха внучката си и не пестяха почерпки към роднини и приятели. Всичко вървеше по мед и масло, докато в края на следващата година предприятието където работеше Виктор, не беше приватизирано от някакъв фонд и работниците бяха изпратени на трудовата борса...

      Когато един мъж остане без работа и не може да бъде полезен за семейството си, той или търси начин да го спаси като е готов да работи каквото му падне, или се срива психически и тогава проблеми колко щеш: бягство от отговорност, алкохол, кражби, скандали в семейството, агресия срещу останалите, арести, съдилища и накрая – затвор!

      Нищо от това не беше присъщо за възпитанието на Виктор Христов.Той беше завършил механотехникума в областния град и работеше като електротехник преди да бъде съкратен.

       След изтичане на срока определен за изплащане от борсата Виктор търсеше; и работи в строителството по обектите на една строителна фирма край морето, но те заплащаха на надница,без осигуровки и младият мъж реши, като много българи да опита късмета си в чужбина... Избра да търси работа в Гърция!

       Младата жена остана с малката Анна и къде със спестени пари от майчинството,къде с помощта на старите, очакваха големите празници в годината, за да посрещнат Виктор, който веднага започна работа в съседната страна и пращаше редовно пари за издръжката на Елисавета и Анна.

        След година и половина, когато малката навърши две години и половина и предстоеше Великден, и млади и стари се приготвяха да посрещнат Виктор у дома, който се обади, че след ден ще се прибере с подаръци и припечеленото от последния месец...

          Дойде като черен гръм,неочаквано за всички- и преди всичко за Елисавета и Анна,както и за останалите свати и сватове, че в Кресненското дефиле, при дъжд и лоша видимост, при челен удар с товарен автомобил са загинали двама приятели – гурбетчии на път за семействата си!

          Виктор Христов бе един от тези млади мъже, които бяха донесени в закрит ковчег, на връх Великден...

           Чудото с Възкресение се превърна в трагедия за Елисавета и Анна...

            Почернени от неочаквания удар в живота, Димитър Христов се спомина в края на август, добрият човек не можа да преживее загубата на сина си.Жена му леля Анка се прибра на село да гледа и струва,да помага на младата вдовица и осиротялата си внучка, с каквото дал Господ!Копаеше в градината и осигуряваше плодове и зеленчуци, яйца и пилета, пък и някой лев отделяше,че като прескочи към града, скришом да ги пъхне в джоба на овдовялата жена, че Анна расте,ходи на градина...

             И двете покрусени жени, свекърва и вдовица събираха глави и прегърнати, тихо ридаеха по загубата на любимите си хора, но все гледаха да е далеч от Анна, защото с годините,детето взе да пита, кога ще дойде нейният баща; и защо татковците на другите деца ги водят на домчето,а никога не си дойде баща ѝ от "тази пуста чужбина!", както чуваше понякога да казва баба ѝ.

              И ето че наближаваше пак Коледа! Малката Анна стоеше на прозореца в кухнята и видя как неусетно времето притихна и сняг бял и пухкав, като брадата на Дядо Коледа застилаше всичко наоколо... И малкото дете си пожела: Дядо Коледа да слезе с елените от звездното небе с пълна шейна с подаръци! И да ги раздаде на всички деца! Тя не искаше подаръци! Във витрината на библиотеката, там в хола я гледаше с любов портрета на баща ѝ...

               Анна умолително, с едва усетена въздишка искаше заедно с Дядо Коледа от шейната да слезе и баща ѝ,за да го прегърне!