Сега като си помисля, всичко започна заради онази рокля.
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба" и аз постъпих като типична жена. Тоест влязох, премерих я и я купих.
В интерес на истината, отиваше ми повече, отколкото на манекена. Точно заради нея реших все пак да отида на онзи купон, за който приятелките ми бяха проглушили ушите. И купоните харесвам точно колкото обикалянето по магазините - все е изгубено време. Освен това е пълно с досадни хора, на които трябва да обръщаш внимание, просто защото все намират начин да те ангажират със себе си.
Приятелките ми, напротив, си умират за подобни мероприятия. Могат да прекарат не часове, а дни наред в избор на тоалети, обувки, гримиране. Най-много от време на време, вероятно за да се поразсеят, да ми подхвърлят, че съм ужасно саможива. Да, т ...