20 декември
Снежинките танцуваха грациозно във въздуха и с тих шепот кацваха на земята.
Облечена с черен панталон, червено яке и бяла шапка, Ивет вървеше с наведена глава, стискайки с обич топлата ръчичка на Дани, тригодишния ѝ син. Момченцето се радваше на снега, весело подскачаше и бърбореше, докато влизаха в двора на детската градина и изкачваха стъпалата към входа.
- Мамо, знаеш ли, че тези дни при нас ще дойде Дядо Коледа и ще ми донесе влакче, което се движи по релси, защото бях много послушен. Нали, мамо?
- Да, мило – продума тя, целуна детенцето по главичката и го побутна през вратата.
Прекоси двора и излезе на улицата. Очите ѝ се насълзиха. Разбира се, че знаеше за тържеството; днес бе последния ден, в който трябваше да предадат подаръците за децата. Бедата бе там, че нямаше с какво да купи влакчето; сутринта преджоби всичките си дрехи, но не откри нито лев.
Разведе се със съпруга си преди две години, заради лошото му пиянство. Някои мъже като си пийнеха ги караше на сън, ама ...