Колежката Делчева или Пъстротата на живота...5

              Понеделник сутрин, отрупан със задачи, сякаш два дни са се набирали на куп.

              Около обяд звъни Лили

- Какво правиш бе,... направо, вчерашната мацка ни хареса най-много от всичките дето ги водиш със себе си. Образована, културна жена, не я изпускай ей. Стига си избирал, нали знаеш, който много избира, после пребира. Този път поздравления от мен, дръж здраво - не спираше тя

- Ами Лили, щом вие с Поля я харесвате, остава и аз да я харесам - смеех се малко ехидничко -

 Иначе хубави дрехи има, под тях не знам.

Прехапах устни, знаех, тя ми довери.

- Е, това мъжете само за това си мислите - кискаше се тя - Така де, аз поне не съм теоретик, както виждаш имам две момиченца

             Екранът на монитора показваше 15 и 30 часа. Ще й звънна на мобилния, ако ще се правим на английски дендита, да е сега.

- Добър ден, как е колежката Делчева, днес доста работа, та едва сега се поосвободих. Как си.

- О, радвам се , че не си ме забравил, добре съм, тренирах до преди малко подписа си върху разни документи - весело отговори Силвия

- Ще пийнем ли кафе след работа

- Не, нека го отложим за друг път - с равен глас изрече тя - Става ли

- Разбира се, ако си свободна

Навлек ли съм, ами ако я поканиш лошо, ако не я поканиш-два пъти. Какво пък, от къде да знае, че ще я поканя, може да си има някой стар приятел ли, любовник ли, ме човъркаше нещо в мен.

А аз от два дни.Няма да се обаждам на никоя, да не стане както в американските филми, огромен Лос Анджелис, а те се засичат с други партньори в един и същи ресторант, сякаш няма други.

Два дни не я търсих.Позвъних в четвъртък.

- Добро утро, как е госпожа Силвия, бързам да съм първиявт с поканата за следобедното кафе, дано да е така - смеех се угоднически

- Колега, този път улучи, къде и кога - смееше се и тя - Хайде в онова кафе в 18 часа, може ли

- Там съм - отговорих и потрих ръце доволно

Притичах пак до цветарския магазин, хайде бе 2-3 лева ще ме съборят ли, ако ще се правиш на класически сваляч, да е докрай. Усмихнатата продавачка подава трите карамфила в целофан

- А за вас, къде е вашето цвете - попитах - Не мога да не подаря цветенце на такава приятна и мила госпшожица

- О, госпожа съм, развеселихте ме- усмихна се продавачката - Да не колекционирате карамфили

- Познахте, имам още две вази в къщи и периодически им сменям водата и цветята

Тя поклати глава с плаха усмивка

А Силвия отново се зарадва на букетчето. Като англичани говорехме за времето, попита за Лили, за Поля, за моторите ни. Унесени в приказки не усетихме, че се е стъмнило.

- Искаш ли в събота да се срещнем тук в 11 часа

Тя кимна с глава, а вече на тролейбусната спирка предложи.

- Какво ще кажеш да се разходим из парка или крайречния булевард, все някъде ще открием и пицария, да разнообразим малко

Тихият ветрец рошеше косите ни, не му обръщахме внимание, защото вече се държахме за ръце и бръщолевихме през смях някакви весели случки, къде разправях за някое пътуване с моторите, къде тя за Арбанаси, там от много години  имали къща-вила.

После от пицата устните ни лъщяха на залязващото слънце.

- Ако утре си свободна, можем да идем на канала да гледаме рибарите, а после ако обичаш китайско, да пробваме в някое ресторантче

- С удоволствие - засмя се тя - Но, при едно условие, аз плащам

- Така ли, ами тогава няма да вечерям, утре няма да закусвам, за да имам по-вече място, щом ти ще плащаш  трябва да се яде на корем

И избухнахме в смях, без малко да изпуснем тролея.

Приятна жена, но все нещо не ми даваше покой, от къде изникна тази операция, как така с една гърда. Смущаващо ли е. Все пак се иска воля  и сила да се усмихваш и да се чувстваш щастлива, и да гледаш напред.

И се шегуваше ''Секса с едногърда ще е като атракция '', вярно е че в крайна сметка всяко приятелство завършва със секс, нали това е опит за продължаване на рода. Но, необичайно е.

Чувахме се по мобилните, събота и неделя висяхме по кафетата или се мотаехме по улиците като бездомни. Никой не смееше да покани в къщи си, от страх  или неудобство..Макар и по-близо понякога, никой не правеше първа крачка и за целувка. Доста странно , нали.

         Подадохме искрата. Дали ще разгорим огъня. Гледахме се по-особенно, като разгонени котараци на кръстопът. Но, ноо...

Премислях думите й '' Сигурно е атракция, жена с една гърда, нямал си такава в колекцията си от жени '' когато каза с малко тъжен монотонен  глас, Ще ти е интересно отначало, после ще свикнеш, както свикнах и аз, когато се поглеждам в огледалото ''

Не е атракция, а неудобство, смотулевих неопределено тогава.

Пролетният дъжд ромолеше но някаква тенекия в двора, монотонен и ужасяващ като самият живот.

Какво губя, тя каза че по нищо друго не се отличава от другите жени, нормална е във всяко отношения, само дето с една гърда по-малко. Кой ще види, че има само една гърда, нали в едната й част от сутиена е истинската, а в другата комуфлажната. Е, ако е разголена някъде ще се вижда липсата на друга истинска. Ами на мацките с имплантанти силикон, да не са истински, и предупреждават '' Ох, внимавай, само да не ги повредиш, струват скъпичко.''

Да й давам ли надежда. То видях, че не е важна чак толкова външната женска структура, нали ги имах, по-точно минаха през ръцете ми, и с големи истински,или силиконови, или малки и стегнати топчички, отново едри и уморено отпуснати.Имаше ли разлика дали бяха брюнетки или блондинки, не нали. Но бяха еднакво жадни и с претенции за показност, отначало по дискотеки, после ресторанти, скъпарски наши зимни или морски курорти в апартамент, а не в стая с две легла. Добре, че имаха фобия от пътуване със самолет, та нямаха претенции за екзотичен остров в океана.

Да де, ама нали с Краси не ходихме пеша до Виена, а със самолет, та после плащах и свъх багаж за покупките  й, вместо да разглеждаме забележителности обикаляхме из бутиците, пак забележителности де. Добре, че се разделихме иначе щяхме да сме на Бали, защото всички родни знаменитости ходели там. Не че бях някой изтънчен гастоном, но човек нали  се жени, освен за по-редовен и сигурен  секс, но като се прибере от работа, поне да има топла вечеря, манджичка както се казва. Новата ми Лени, вместо да прояви некулинарни умения си пилеше ноктите, вманиачена за разноцветно лакираните нокти. Ами то и преди аз си готвех и миех посудата, поне бяха по една чиния, чаша, нож , вилица, лъжица, после станаха двойно, та даже и вода пиеше от различни чаши. Добре, че събота и неделя бяхме на ресторант, а мама идваше да почисти и оправи леглото.И  мама все се смееше '' Брей, кандидат снахата даже и кафе не ми прави като дойда у вас, да не си изподраска маникюра, та сама си го правя ''. Може би основната причина бе, че се взимаше на сериозно, учеше задочно в някакъв свободен университет ''Връзки с обществеността ''

Не съм и предполагал, че така елементарно ще се разсърди ли, ще се докачи ли. Експериментът ми проработи, два-три почивни дни си бяхме в къщи. Имитирах заетост, че колата не е в ред, финансова нестабилност. От супермаркета купувах продукти, готвех, кога имаше първо ястие, а нямаше десерт, или десерт мляко с ориз и смокиново сладко. Замених скъпарските питиета с домашни ракия и вино, е изглежда малко просташко.

И Лени не издържа. Разплака се една неделя, не можела да живее така без социални контакти, събра дрешките си в два куфара, и...'' Така не мога да жиея, като се стабилизираш, можеш да ми се обадиш, знаеш ми номера ''. Номера ти го знам, но не мина този път.

Въздъхнах облекчено и смених патронниците на вратата и сагата за съжителство на семейни начала с нея приключи.

Е, системата чук-чао работеше, но вече неангажиращо, а само заради самият спорт.

А така ли трябваше да е.

            Една сутрин зачетен в поредния отчет, отново звъни Лили

- Да ти кажа честно - започна тя без прелюдии- Вчера трите бяхме на кафе и женски приказки.

С Поля сме очаровани от Силвия. И не, че е стисната, но сама се боядисвала, оправяла маникюра, а ние '' моята фризьорка, моята маникюристка ''.Играела йога всяка сутрин в къщи и веднъж седмично ходела на фитнес. Представи си, не в нашия фитнес-клуб, а в конкуренцията, но ние с Поля я прикоткахме и започва при нас. Даже ще започне и с каратето, стана й чудно, че с Поля сме бивши карате състезателки, а сега инструкторки по карате. Знаеш ли бе, тя била и юристка, а знаеш ли какво работи а, знаеш ли.

Заместник началник в Агенцията. Ще ти скъсам ушите така да знаеш, само да се правиш на интересен и да изпуснеш момичето. Хайде приятна табота.

И докато се усетя, тряс и затвори.

Пропуск от моя страна, не бях я попитал какво и къде  работи, сякаш е много важно.

Мислех повече за гърдата й. Ето те я прилъгали в нашия фитнес, в каратето, та нищо чудно да са го направили от женско любопитство, стегната ли е тази или е силиконова, или едната й я...Ще си трайкам, какво да си трайкам, нещо като че ли съм видял или пипал, освен изпъната отпред блузка.

Нашият фитнес, наш защото извадихме по няколко хилядарки, купихме, ремонтирахме залата, нови уреди, качествени добавки за желаещите и заедно с Лили и Поля, ние четеримата бяхме мускулистите лица. Дуехме бицепси пред посетителките и се кефихме на въздишките им. После жените откриха и карате заниманията. И наистина фитнеса доби популярност и посещаемост, все пак това не е без значение и по-ниската месечна такса и семейство лекари интусиазци, които даваха безплатни конгултации срещу безплатно ползване на залите.

              Теодор, или Тео, както галено го наричахме, вече бе уведомен за Силвия

- Ами за мене - смееше се той - Останах на сухо

Бяхме насядали около масата в ''Маковете'', момичетата нещо радостно бъбреха. Поля имитираше нещо като мотор,как дава газ, с длан как мотора излита, пак газ

Момченцето й Митко, гледаше ту ръцете й , ту нея

- Мамо, дай и на мен да покарам малко

Общ смях прозвуча на масата ни

- Е, добре, добре, дръж здраво кормилото, давай малко газ, качкай Нинка и Вилито зад теб и бягайте да играете из двора, но не и на улицата. И внимавайте да не се ударите.

 - Абе не е ли време да изкараме тези мотори - ей така подхвърли Тео

- Ами студено е още бе, лято голямо, няка се постопли, даже и мотопеди не се чуват да бръмчат из улиците - го смъмри Иван

- Е то докато се подготвим и ние и моторите, виж станало топло - промълвих и аз - Или от далеч да започнем подготовката, все пак една профилактика не е лошо, а Тео

- Мдаа, има и новодошла сред мотористите, все пак можем и по-раничко да разкършим  моторите, да усети миризмата на бензин - подсети ни Миро- Но може бавничко да идем до някъде и обратно

Поля и Лили впериха погледи в Силвия

- Ами аз нямам каска, екипировка - тихичко се оправдаваше тя - А и не съм се возила никога на мотор, ще се справя ли

- Еха, едни нямат каска, други нямат  мацка - смееше се Тео

 - Вярно бе Силве, ти нали каза , че поетесата ти е близка, познатата, онази дето презентираше стихосбирката си. Ще и се обадиш ли, ако е свободна да дойде.

Без повторна покана, тя извади мобилния си, набра номера.

- Ани, какво правиш, отново твориш ли. Знаеш ли, събрали сме се в заведението 'Маковете'', идвай, чакаме те,... нее, може и с дънки и маратонки, не сме официално облечени. Позвъни да те чакаме отвън като пристигнеш

Силвия се усмихна и поясни.

- Ани е поетеса, наскоро представи нова книга, тогава се преоткрихме с колегата. Доколкото разбрах Теодор е пътеписец и фотограф на групата. Ани е малко свитичка, но не е книжен плъх.

Тя е Секретар на Читалището.

Звънна мобилният.

- Момичета, да я посрещнем заедно - предложи Силвия

След минути шумната женска компания връхлетя в ''Маковете''. Като извадени от калъп, четери жени стегнати, усмихнати, развели гривите си . Жени мечти.

Представихме се набързо и придърпах стол до Тео, а аз се настаних до Силвия

Наистина Ани бе симпатяга, притеснително триеше пръсти, оглеждаше ни любопитно

- Тео, госпожа Ани е поетеса, наскоро беше представена стихосбирката й - не се стърпях аз - Обаче госпожо, отлитна ми, как се казваше стихосбирката ви

- '' Сълзи в росата '' - тихичко допълни тя

- А Теодор е нашият хроникьор, пътеписец, фотограф на пътуванията ни. Тео, ти имаш думата

И след тази моя презентация всички избухнахме в смях

- Така де, набързо ги представих един на друг - не спирах аз - Да си помагат и черпят взаимно вдъхновение

Забравихме за децата, сякаш бяхме по деца и от тях. А те тихичко се бяха промъкнали, малката Вили се бе настанила в Лили, по-голямата Нинка в Миро, а Митко в баща си. Кротки и послушни деца, слушаха с внимание, въртяха очички към говорещите.

следва...