Концерт на пиано, без оркестър

               Тогава злите езици говорили ,''  Свършили се  българските момичета, та чак докарал от Русия, кой знае от какви села е, дето не са видяли влак и нужника им на двора...''. Да ги попиташ, че вие като имате нужник в къщи, нали е покрит с найлон и черги, и държите компотите си там, а се притърчате из двора и клякате където сварите, после кокошките го изкълвават, снасят големи яйца с два жълтъка и ето ти  безотпадна технология.

Независимо кой за каква се е оженил, всички живееха в мир, разбирателство, което  допълнително е вбесявало завистниците. Семейството на мама не е тръгнало в ''голямата екскурзия.

Братята на Карим се заселили в Текирдак, Турция, направили си къщи там, даже и на дядо Карим, та всяко лято сме там за месец-два.

А аз на 4-5 години, свободно говорех български, руски , турски и немски  езици, броях до 100 и обратно на тези езици.

Само си спомням, как изпращяхме  дядовците и татко на самолета за  Виена, всички плачеха, а аз седях на  един голям куфар и любопитно ги наблюдавах...Защо ли плачат.

Изпращаха ми от там цветни моливчета, фломастри, книжки, шарени дрешки.

След две години изпратихме  с баба Наташа, мама Биргюл и баба Елдъз.

Помня само, че говореха, че са си стъпили здраво на краката, имат строителна фирма и имали нужда от конструктор и счетоводител, и за това мама и баба са им били необходими там.

А  баба Наташа ги утешаваше '' Хайде, сменяте едно работно място с друго, знаете немски и турски, ще сте при мъжете си. Вие сте по-млади и не бива да сте разделени, а ние с Петърчо ще се справим тук и очакваме да ни поканите на гости...''

Дали баба беше амбициозна жена, но всичко сякаш ми бе по часовник, игра с другите деца, занимания по смятане, по четене, обяд,  чуждестранен следобед с немски, руски, турски. През ден идваше симпатична госпожа, завършила турска филология и работила в някакво издателство, с която с лекота усвоявах езика., и чак след всичко това отново игра с другите деца.

Ходихме във Виена  на гости. Тогава всички се шегуваха

'' - Няма страшно, строим здраво, щом от заметресението строежите ни не паднаха ''

Не се сещах какво значи това, но дядо Петър и баба Наташа се изчервяваха...

                      Днес отново беше успешен ден за Строителен консорциум '' Ханс,Петер и сие ''.

Хер Ханс Майер пожела да празнуваме в обикновено заведение, далеч от показност и зависливи погледи.

Насядахме, хер Ханс, дядо Петър, дядо Карим, татко и аз.

Огледах се, приятно изглеждащ  бар-ресторант, индивидуално осветление на всяка маса, посетителите  тихичко си беседваха, макар и не в изскани костюми с бели ризи пристегнати от вратовръзки, такива бяхме и ние, обикновенни хора.

Дядо Карим ни предупреди

- Оставяме вратовръзките в офиса, потапяме се в обикновения живот и сме господата ''никои''.

Той беше и тамадата на масата, защото  сервитьорите вземаха поръчките от него и първи опитваше  питиетата, кимваше одобрително с глава или оглеждаше друго шише.

Между нас нямаше чинопочитание или страхопочитание, когато бяхме само  ние, но иначе всеки си знаеше мястото в строителния консорциум, и пред клиенти или други фирми не спорехме, а само се споглеждахме, и както дядо Карим образно казваше '' даваме си ишмаро за ДА или НЕ ''.

- Господа - вдигна чаша хер Ханс, може да е баща на жена ми, но още като служител в Строителната му  компания '' Ханс Майер '', се обръщах така, даже и в къщи, независимо дали сме само двамата или в присъствието на фрау Гертруда и жена ми Моника.

- Господа, днес финализирахме много важен договор, заслугата е на всички, ще вметна само самоотвержената работа на Петер...Честито на всички господа, и ни чака много и отговорна работа

Протегнахме ръце, чашите радостно звъннаха. И отново се задълбочихме в приказки  за работата ни, за нови квалифицирани и общи  работници. Дядо Карим и татко само кимаха.

- Хер Петер-старши, имаме данни колко машини ще се освободят, колко за ремонт, нали

Дядо Петър и той само кимна.

- А ние в Петер сме в преговори с инвистиционен последник или ще се доверим на банка, според по-добрите условия и ще ви информираме.

И започнахме, дали в перспектива ще имаме време за по-дълга отпуска със семействата си...

                    Прозвучаха акорди  на пиано. Зърнах още при влизане, че на подиум има пиано, но като се огледах за посетителите, малко ме досмеша.

Нежни, тихи звуци излизаха от него. Обърнах се леко, жена с черен панталон, бяла риза с жабо и панделка, свиреше. Тръскаше глава при някои акорди, замечтано гледаше в безкрая при други.

Беше  малко в профил към мен, попремигах с очи, все едно да я докарам на фокус.

Изглежда това беше Мария.

Пийнах за кураж и я погледнах отново.

Тя е. Островръхото носле, малко скептично стиснати устни, движения на глава и тяло.

                   Вероятно сме били в седми клас. Тя все говореше, че взима уроци по пиано, ще кандидатства в Музикалното училище.

- Искаш ли да дойдеш в къщи, да ти посвиря, все едно съм пред публика - ме покани 

-Да, ако ме поканиш, ще дойда,... но аз не познавам нотите - несигурно отговорих

- Нищо, аз ги познавам - засмя се тя

Настани ме на табуретка, тя седна на друга пред пианото, подреди някакви нотни листове, поклони се и засвири.

Стоях като закован за табуретката с длани на колената...

Е, като всички момчета и аз свирех с уста или като налапам два пръста свирехме по гълъбите за да летят,... но на пиано и по ноти.

Сепнах се когато в стаята връхлетя майка й.

- Мамо, това е Петьо, от нашия клас, поканих го за да му посвиря, нали се готвя

за Музикалното - срамежливо ме представи Мария.

- Остава и да ти е пипал пианото - гневно изрече тя

Изплашен си погледнах ръцете, чисти са, бяха на коленете ми, чорапите ми са чисти, не миришат, дрехите ми също.

Наведох неловко   глава, защо ли ми трябваше свирнята й.

А  майка й не спираше, говореше злобно и  задъхано.

- Ти знаеш ли го кой е този, и той не се знае...баба му рускиня, майка му туркиня, едва ли и баща му е българин,... а ти си го докарала в къщи

Размърдах се на табуретката, станах на омалялите си крака

- Госпожо, ръцете ми са чисти, но не съм пипал пианото,...Мария ме покани, иначе как бих дошъл...Аз госпожо , не познавам нотите и ми беше интересно. Извинявайте, приятелите си можеш да избереш, но роднини и родители не...Моля ви, не се карайте на Мария.

Майка й  остана като слисана, въртеше някаква кърпа в ръцете си.

- Мария, би ли ме изпратила до вратата - изрекох с глас готов да се разплаче - Дано  не ти се карат,... аз не познавам нотите и ми беше интересно...

На улицата не се разревах с глас, беше ми мъчно, заради мама Биргюл, заради баба Наташа.

Разхлипах се неудържимо до в къщи.

Баба Наташа ме посрещна, разказах й всичко.

- Собака, она  мие скажет кто я, что я - говореше ядосано  баба на руско-български - Хайде ничевоо, дорогой, миличкият ми той

Прибърса с мокра длан лицето ми,  щипна  бузките ми.

- Ами човек не може да знае всичко - рече тя по-спокойно - Дъщеря й дали знае  математиката, чужди езици, може ли да плува...Знае нотите, пианистка, колко пиана има в един оркестър, само едно... Не плачи, не плачи.

                  Но изглежда у мен остана обидата,

Приеха ме в  Математическата гимназия с немски и английски езици.

Мария  я били приели в Музикалното училище.

Видях афиш '' Концерт на випускниците на Музикалното училище '', вход свободен.

Споделих с баба Наташа, да й подаря цветя след концерта, нали подаряват анонимно с бележка вътре

- Даа, ти си като Исус Христос, когато враговете му го замеряли с камъни, той им дал по една  ябълка - смирено рече баба.

Поставих кошничката с цветя до другите с бележка вътре '' На Мария. Хареса ми концерта  ти. А аз, така и не научих нотите ''.

                  После животът ни разпръсна. Завърших ИСИ, после магистратура ''Икономика на строителството '' във Виена, специализация в Мюнхен.

Всяко лято работех в семейната ни строителна фирма, обикновен работник, татко и дядовците ми не ме толерираха с нищо, даже изискванията им към мен бяха по-големи. Имах практичен и теоретичен опит, така да се каже. И спечелих конкурс в '' Ханс Майер констръкшън''.

                    Като на шега се запознахме с Моника. Едни се запознават в барове, други в дискотеки, а ние в Университетската библиотека. Няколко пъти сме сядали на близки маси, но улисани в четене и писане, толко сме си обръщали внимание.Веднъж като си взимахме пропуските.

- О, Моника, хубаво име, като момичето - засмях се

- Браво, позна, а ти си Петер, нали.

- И ти позна, Петер съм да. Ако имаш свободно време за едно виенско кафе с кифличка...

- И време имам и желание също - усмихна се тя - Да вървим

Срещите ни зачестиха, беше ни интересно, тя учеше Макро икономика. А не се питахме кои са родителите ти, защо караш обикновена кола, любувахме се на залезите над  Дунава.

Придружи ме до кабинета в деня на защитата ми, целуна ме и ''Успех''. После аз направих същото при нейната защита. Бяхме радостни и щастливи, че успяхме да вземем титлата ''Магистър по...''

Моника започна работа във фондация '' Европа над всичко'' и ме канеше на лекции които изнася.

Бях й споделил, че съм спечелил конкурс в голяма строителна компания, и че бъдещето е в окрупняане, разполага се с голям капацитет мащини, персонал и е по-конкурентно способна..

Тя  тогава само ме изгледа любопитно, усмихна се ...

                   Извиних се , станах от масата и отидох до тоалетната. Пътьом попитах сервитьор на турски език

- Коя е тази пианистка, аби, свири много хубаво

- Не знам точно, казват че е българка, може би от 2-3 години е тук.

Тя е. Крадешком огледах отново посетителите, възприемаха музиката по-скоро като шумотевица.

На какво ще се зарадва повече, букет цветя, в плик 500 евро и картичка '' Много хубаво свириш, а аз така и не научих нотите...'', или само плик с парите от ''анонимен обожател''.

Горчивината, обидата от преди толкова години таена в мен, сякаш ме завладя.

Ееех, колко ли вода е изтекла в реката, та сега да се ровя в някакви нелепи спомени.

Не, по-добре нищо.

Имах си Моника и децата, имах си сплотено семейство от две-три генерации добри хора.

Имахме си успяла строителна фирма.

                      Влязох на пръсти в слабо осветения хол. На дивана Моника бе полегнала на една страна покрита със завивка. Наистина, колко е хубава.

Тихичко отворих стаята на дъщеричката ни Роуз, спеше по детски , обиколена от любимите си кукли, после при малкия Ханс и неговите камиончета, въздъхна в съня си и придърпа любимото си плюшено мече.

С нежна целувка разбудих Моника.

- Петер, честито и от мен за успеха ви, мама Биргюл ми съобщи и каза, че сте на мъжки  коктейл. Така се радвам, че сте успяли.

И продължи с нежност и целувки. Милата ми тя.

Понесох я както беше със завивките към спалнята ни, беше топличка и благоуханна...

                   Сутринта слабо почукване по вратата на спалнята, набързо сложихме на голо пижамите си и в хор отговорихме '' Даа ''

С радостно викове децата ни наскачаха при нас, бъбреха едно през друго някакви смешки.

Не закъсня и мобилния.

- Спите ли още - смееше се мама Биргюл

- А, някой ще ни остави ли да спим до късно, мамо...Будни сме

- Хайде обличайте се, направила съм мекици, таркалачета и айрян. всички са поканени...Чакаме ви.

                   Погледнах усмихнатите и приветливи лица на масата.

                   Сплотено семейство, без разлика на националност, вяра, богатство, а само устремени

към по-добър живот.

Животът е като черешката,... веднъж си на върха на тортата, друг път на дъното на мартинито.