- И да знаеш, Геца, още четири хиляди години преди новата ера тук, по нашите земи, траките са имали своите първи кооперации. Не го казвам аз. Професор Овчаров го казва. И доказателства е намерил човекът. Артефакти! Едни гледали лозето, други правили виното, трети го съхранявали и претаквали. Четвърти пък правели жертвоприношенията с него. А бе тесни специалисти! Накрая все пак всички дружно са се напивали с него! По-класическо определение за кооперация, „здраве” му кажи! Та ето и нашето с теб е кажи-речи същото. Значи сме кооперация. А щом сме кооперация, значи ни трябва име. Кооперация без име е като... като запечатано буре без канелка! Клатиш го, вътре клокочи благинката, а ти не можеш да си налееш! На нас такова буре не ни трябва! Име, име ни трябва! Демек - буре с канелка. И то пълно!
Така нареждаше омайните си думи Васо Страшника. Нищо страшно нямаше у него, ако изключим двуметровия му ръст и сто и тридесетте килограма, които носеше закачени на него. Беше винаги засмян, винаги гот ...