Корени - втора част
Multi-part work to contents
Към нас,децата, Алафрангата питаеше небивал интерес. С неговата благоверна имаха едно момиченце на нашите години.
Село Роза, освен че беше с най-голямо землище в Ямболска околия и броеше към три хиляди население.
Наближеше ли Петковден, една забързана веселост напираше в душите и сърдечни надежди грееха в очите на розенци.Реколтата беше прибрана в хамбари и плевни. Каквото беше спазарено за продажба-продадено.Абе,народът беше спастрил по някой лев и хайде на пазар в Ямбол!
Жените, след усилената лятна работа бързаха да почистят и варосат къщите, защото на Петковден в селото имаше събор.
Мъжете вече бяха изчистили и преорали дворовете. И сега бързаха да пазаруват от града сол,газ и други потребности за една селска къща.
Наше село, захване Алафрангата, е дълго къде три и кусур километра.Нашите дворове са просторни и хващат слънцето от изгрев до залез!
Имаме дворове по 5-6 декара, че и повече. Иван Пощенския има над десет декара.При нас няма глад,защото и градушка да удари, нивите ни са на различни места в землището;и все нещо остава "за рупане",завършваше пледоарията си Алафрангата.
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
