Корени - трета част
Multi-part work to contents
Такааа-рече Алафрангата:сборът наближава, ще има як пехливанлък в четири категории, щедри дарове за победителите, я, да ви попитам нещо!
Всеки божи ден децата от Горната махала и другите от Долната посрещаха овцете ,които пастирите на стада прибираха в селото по залез слънце.
Те тогава, Петър Алафрангата събираше около себе си на кабата децата от двете махали...
-А да ви видя сега, кой ще заслужи да се надвива в школската категория?Защото кой е пръв, ще получи ей-онова пуленце-муленце от кобилата на Йорго Мушката,обявяваше приза Алафрангата.
Бяхме 7-8-годишни момчурляци,наивни, но с възторг започвахме по двойки да се записваме.
Алафрангата вадеше и плюнчеше един къс химически молив, като ни записваше върху една цигарена кутия "Слънце "...
-Сега, юнаци, между нас да си остане, ще изненадаме вся и всьо на Петковден, ето защо си трайте,че никой нищо да не узнае дотогава, направо ще ги гътнем без хабер!
Само се споглеждахме заговорнически и очите ни блестяха като екзалтирани звезди, сякаш щяхме да изненадаме целия вселенски мир.
И наистина Вечерницата надничаше съзаклятнически от небето и само се чуваше глухото похлопване на чанове,звънци и хлопчета от прибиращите се крави,биволи и коне;и ние запленени от заверата на Алафрангата, неохотно подкарвахме овце и магарета към яхъри и дамове по дворовете.
© Стойчо Станев All rights reserved.
