Корени - втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Към нас,децата, Алафрангата питаеше небивал интерес. С неговата благоверна имаха едно момиченце на нашите години.
Село Роза, освен че беше с най-голямо землище в Ямболска околия и броеше към три хиляди население.
Наближеше ли Петковден, една забързана веселост напираше в душите и сърдечни надежди грееха в очите на розенци.Реколтата беше прибрана в хамбари и плевни. Каквото беше спазарено за продажба-продадено.Абе,народът беше спастрил по някой лев и хайде на пазар в Ямбол!
Жените, след усилената лятна работа бързаха да почистят и варосат къщите, защото на Петковден в селото имаше събор.
Мъжете вече бяха изчистили и преорали дворовете. И сега бързаха да пазаруват от града сол,газ и други потребности за една селска къща.
Наше село, захване Алафрангата, е дълго къде три и кусур километра.Нашите дворове са просторни и хващат слънцето от изгрев до залез!
Имаме дворове по 5-6 декара, че и повече. Иван Пощенския има над десет декара.При нас няма глад,защото и градушка да удари, нивите ни са на различни места в землището;и все нещо остава "за рупане",завършваше пледоарията си Алафрангата.
Следва продължение
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесно разказваш, Стойчо!
-
Благодаря за...
Ще говоря по нашенски:Сполай ти, от твоята уста в Божиите уши!🙏 -
Да се държим за корена, докато още го имаме, Стойчо! Мило и свидно ми стана как рисуваш това село в землището на родния ми град!
Благословен да си, приятелю!🍀 -
Благодаря за коментара и оценката,както и за поздравите!
Елка, приеми моите поздрави и усмихнат ден! -
Хубав разказ, размечтах се за тази селска идилия! Поздрави и честит празник Успение Богородично!
-
Благодаря, Георги!
Съжалявам, че непредвидено и по невнимание изтрих коментара ти...👋 -
Благодаря!
Радвам се, че моят свят, е част от миналото на нашето детство и младост,Гавраил!🤝 -
Чета с удоволствие за твоя идиличен свят,който предизвиква въображението и носи успокоение.
-
За теб подготвям лирично сепаре зад оджака...😉
-
Там съм! Ще ме познаеш по авторската маска с надпис "Откровения"
-
Благодаря, но чакай на мегдана, там ще е курбанът!😉
-
И аз съм се наредила да рупам! Чакам още!
-
Благодаря, Жан!🙂
-
Топло, родно. Интересно! Чакам продължението!
-
👋!!!🤐
-
Благодаря, Стойчо! Да намираш и ти покровителството на Света Богородица. Лек ден, а за мен е вече лека нощ
-
Първо искам да те поздравя сърдечно и благодаря за насърчителните слова!
Днес е Успение Богородично.
Честит празник, Красимира!
Майката на всички християнски майки е застанала до Сина си во веки веков. 🙏 -
Така е, Стойчо. Българският език е много пъстър, буен и търпи развитие. Това е тънката нишка на твоя очерк и затова следя. Пиши с удоволствие и размах!
-
Благодаря ви, че бяхте в моя идиличен свят!
Красимира, българинът носи в себе си влиянието на турския,гръцкия и преди всичко на църковнославянския език.
Това е неоспорим факт. Имаме в изговора си и :"внесени",а не вносни от романските езици,както и от англосаксонските.
Това е едно богатство, което показва,че езикът на българина хем е автентичен,но и търпи влияние, вследствие на глобализацията.
Таня, радвам се на присъствието ти, за мен е удоволствие! -
Следя разказа и чакам с удоволствие продължението!
-
"спастрил по някой лев" и за "рупане" и за ручане ще има.. следя и аз, интересни са диалектите. И неизчерпаеми сякаш в един език, според мястото.
-
Благодаря още веднъж на Симона, че навлезе в темата за диалектите от различни гледни точки.
Благодаря ви Младен и Мариана, че се интересувате от очерка!
Да надяваме на нови творчески терзания и срещи!🤗🤗 -
Очаквам с интерес продължението. Поздравление, Стойчо!
-
Стойчо, не очаквах да си толкова добре запознат със западния диалект. Аз, честно да си призная, откакто заживях в Стара Загора, намирам западния диалект за много груб, но пък това е красотата и богатството на езика ни, както вече си написал.
-
Благодаря за откритието на думи с еднакво значение, но при западния диалект има "е"-кане,а при нас говорим с "я"-кане.Напр.вие казвате млеко,хлеб и прочие, а ние казваме хляб, мляко и т.н.
Имам слабост към западния диалект, защото там намирам една мекота на изразяване,един лиричен изказ, както и при нас, но в Тракия не "оратим",не "чуваме" животните. Диалектите в България са едно малко позабравено богатство в душата на българина.
Може би само автентичния фолклор опазва чистотата му.
Така е, Симона!🙏 -
Ех, Стойчо, с това "рупане" ме подсети за баба, даже тя му казваше "ручане". Аз съм от Дивия Запад родом, да се знае 😁 Полезно е за мен това четиво и интересно! Поздрав! 🤗
-
И аз благодаря,Васка!🙂
-
Ще следя с интерес! Благодаря за емоцията!
-
Благодаря за споделеното чувство, Хари!🤗
-
Поздравления, Стойчо! Сякаш видях нашето поле и нашите ниви в Северна България. С всеки твой ред се натъжава и същевременно съм щастлив, че събуждаш, окопаваш, съживяваш родовия корен на всеки от нас!
Честит да си, Стойчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приеми моите поздрави и усмихнат ден!🙏