Корпусът е форма. Нищо повече от една куха и празна форма, каза си той и погледна към него.
Нямаше какво друго да се направи.
Благо извади ракията от очукания хладилник и наля във водната чаша до половината. Вдигна чашата и отпи.
Как ли не го беше мислил, но накрая разбра, че друг начин нямаше.
Когато беше на трийсет и нещо и имаше повече зъби от тия двата в устата си, тогава почна да я строи.
Защото това си е строеж, като всеки друг. Има си изисквания, има си правила, има си технология, и ако нещо не спазиш накрая нещата не идваха, да не говорим, че грознееха. Компромисите са голямото зло на този занаят, а и на много други.
Тогава имаше сили, рядко нещо го болеше. И да го болеше, бързо му минаваше.
Първо купи мястото на края на селото.
После направи плевника от дъски и греди, криво ляво, колкото да не вали вътре.
Който не е работил сам, той не знае какво е. А той беше сам.
Благо не знаеше какво е това да те хване ракията. Тялото му се отпускаше, но умът му все така добре си работеше.
...