Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаше високи многогодишни дървета, нискостеблени храсти, пъстри цветя и свежа винаги много добре окосена трева. Имаше малък басейн с фонтан и кокетно заведение за кафе и освежителни напитки. Кафенето беше едновременно в градината и извън нея, защото бе сякаш вградено под навеса на една от министерските сгради. Когато гледах градината през желязната ограда обикновено виждах посетителите на кафенето и никога разхождащи се хора. Градината извикваше у мен асоциации за градините на Версайския дворец, близо до Париж. Това беше моят малък Версай в София.
Когато се спирах пред оградата, а това ставаше винаги, когато минавах оттам, без значение дали бързах за някъде или не, изведнъж забравях за всичките ...