КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмица.
Цели купища бумаги, омачкани, но сгънати, подредени, номерирани и сгънати листове, телбоди, стари матрични принтери, клечки за зъби и останки от вафли организирано променяха своето хаотично присъствие върху бюрото и презизвикаха потребност от огън. Душата му гореше, мразеше всичко в канцеларията, мразеше колегите, работата и целия свят, дори и себе си мразеше, защото бе приел да живее имено в този свят...
Но тук му плащаха. Понякога дори редовно. С тези пари изхранваше семейството си, чувстваше се горд, че никой вкъщи не умира от глад, от липса на гордост – също, макар да съзнаваше, че едновременният недостиг на хляб и на гордост е добра причина да се гръмнеш.
- Толкова е хубаво, че сме з ...