Кратки истории на малките хора от големия град
- Сбогом... - прошепна през сълзи тя пред гроба на сина си и пое по пътя на лудостта.
* * *
- Умрял от самота – казваха хората за просяка, който живееше под моста на града.
* * *
Момиченцето стоеше цял ден зад сергията на пазара и продаваше своите рисунки, за да купи лекарства на болната си майка.
* * *
- Честит рожден ден, принцесо! - каза той, подарявайки на детето едно старо плюшено мече, загубило едното си око.
- О, татко, прекрасно е! Благодаря! - развълнувано прегърна играчката си детето, без да се интересува, че баща му я намерил на сметището.
* * *
Момиченцето танцуваше щастливо до музикалната си кутия, без дори да подозира, че механизмът ѝ е развален. И без това никога нямаше да може да чуе музиката.
* * *
Погледна към снежинките, сипещи се зад прозореца навън и затвори очите си завинаги, отнасяйки тайната със себе си.
* * *
Всеки петък отиваше на гарата с шоколадови бонбони и букет от лавандула, за да чака своята любима. Старостта го караше да забравя, че тя е починала преди десет години.
* * *
Седна на дивана, вглеждайки се в снимките, окачени на стената пред нея. Виждаше лицата на съпруга и двете си деца. Смирено очакваше мига, в който язовирната стена ще се скъса и потопът ще я събере отново с любимите ѝ хора.
© Боян Боев All rights reserved.
