КРЪГЛАТА МАСА – I

През 80-те години на миналия век работех в Германия, по-точно в ГФР,  като директор на фирмата ДЛМ със седалище в Регенсбург и филиал с голям РО – РО терминал в Пасау. По  немските закони ДЛМ се водеше като дъщерна фирма на „БАВАРСКИ ЛЛОЙД” АГ, Регенсбург (БЛ ). Другият директор в ДЛМ  - г-н Ханс Майер беше един от двамата директори на БЛ, както и директор в още  няколко  други дъщерни фирми, както и член на управителния съвет на концерна „РЕНУС” АГ, към която  беше  и самия „Баварки Лойд“. Така че, всъщност неговото участие в ръководството на ДЛМ си беше чисто формално.

В продължение на многогодишния  престой в ГФР, с ръководния състав на БЛ (директори и прокуристи), съставен от първокласни специалисти, бях в много добри отношения и никога не съм имал някакви особени проблеми - както служебни, така и лични. Ако при някои от тях в началото се забелязваше известна доза немско високомерие, то изчезна само няколко месеца след пристигането ми, а след половин година нерядко участвах в заседания, на които  се разглеждаха въпроси, важни за дейността на самия БЛ.

За разлика от българските мениджари, които обикновено „знаят и могат всичко”, немските ръководители, независимо от техните постове, звания и подготовка, в основната си част въобще не се притесняват да използват знанията и опита на хора, на които имат доверие, стига това да доведе до подобряване на резултатите и просперитета на ръководените от тях фирми. Споменавам тези неща защото те имат връзка със случая, предмет на този разказ.

Ясно ми е, че за хора, които не са специалисти, голяма част от написаното ще бъде скучно или неразбрано. Това е и причината чисто професионалните разработки, проучвания, анализи, изводи и т.н. да бъдат сведени до възможния минимум или направо пропуснати.  Но все пак, за да е ясно за какво става въпрос, част от тези „досадни” неща, макар и силно редуцирани, трябваше да останат. Освен това, независимо че всеки прочел ще разглежда нещата от собствената си камбанария, ако успее да се абстрахира от личности, време и предмет на засегнатите въпроси, би могъл да си направи важни изводи. Дано!

Между гигантския  немски концерн „ТИССЕН” АГ и Иранската национална нефтена компания (НИНК) се водеха интензивни разговори за доставка на 110 хиляди тона безшевни метални тръби във връзка с прокарването на нови нефто и газо проводи в Иран. По понятни причини и двете страни имаха много голям интерес от сключване на сделката. А поради големите количества, тя беше извъредно интересна и за големите западноевропейски спедитори, морски брокери и известни превозвачи - както по вода, така и по суша.

Един ден при мен дойде Майер (кабинетът му беше на третия, а моят на петия етаж). Това можеше да означава две неща – или искаше да разпусне от голямото натоварване, на което ежедневно бе подложен, като пийнем по едно еспресо и по някоя чашка водка, каквато винаги имаше в хладилника, или искаше да обменим мисли по някакъв важен въпрос.

„Здравей, Цапи. Как е настроението?, поздрави Майер, затваряйки вратата на кабинета след себе си, която обикновено стоеше отворена.

„Здравей, Ханс. Радвам се да те видя. А що се отнася до настроението не се оплаквам. Всъщност, според мен то до известна степен зависи и от характера на човека. Една водка?”

„С удоволствие, но само по една малка, защото въпросът, по който искам да говорим е много сериозен.”

Налях по една малка водка (всъщност малки бяха чашките, които донесе секретарката ми), чукнахме се и ги изпихме,  след което казах:

„Слушам те.”

„Сигурен съм, че вече си чул за преговорите, които се водят в момента между „ТИССЕН” АГ и Националната иранска нефтена компания.”

„Така е и колкото и да ти е чудно, аз самият исках да поговорим по тази тема.”

„Отлично! Значи вторият ми въпрос отпада?”, отговори той, помисли малко, погледна часовника си и каза:

„Знаеш ли, токущо ми дойде една хубава идея.”

„Защо ли не се учудвам? За мен ти си инкубатор само на хубави идеи. Е, някои са доста нестандартни, но за сметка на това пък са качествени”, пошегувах се аз.

„Шегата на страна, но какво ще кажеш да отидем в „Бишофсхоф ам Дом”? Хем никой няма да ни безпокои докато си говорим, хем ще хапнем нещо хубаво. И без това вече е дванайсет часа.”

„Приемам. Още повече, че ти си признат кулинар, а и хората от ресторанта ще дадат всичко от себе си, за да останеш доволен.”

„Ако не възразяваш, предлагам да вземем и д-р Векерле.” - Конрад Векерле беше другият директор на БЛ – доктор на юидическите науки.

„Е, как ще възразявам! В случая каниш ти и аз мога само да откажа да дойда, но не и да ти казвам кого да поканиш. Дори  според мен неговото присъствие не само че е задължително, но ако не го поканиш  ще се обиди  и то с право.”

Майер взе телефона и се обади на секретарката си:

„Фрау Фрайлинген, моля ви да се обадите в „Бишофсхофс ам Дом” да ни приготвят маса за трима, но не в градината, а в ресторанта, така че никой да не ни безпокои. Намери Шмайлцл и му предай да чака при колата.”

След това позвъни  на д-р Векерле:

„Конрад, предстои ни разговор по много важен въпрос, в който ще участва и г-н Запрянов. Предлагам да поговорим на спокойствие в „Бишофсхоф ам Дом”. Благодаря ти, среща при входа на сградата. Ние двамата слизаме.”

„Бишофсхоф ам Дом” всъщност е хотел-ресторант с прекрасна лятна градина (само тя има 350 места). Намира се в самия център на Регенсбург и граничи с известната регенсбурска катедрала „Свети Петър”. Историята както на катедралата, така и на хотел-рестората са  много интересни, но това е друга тема. Само ще спомена, че катедралата е строена и преустройвана в продължение на 1200 години и двете й кули са високи по 105 метра.

Както и очаквах, още с влизането ни в ресторанта бяхме посрещнати от самия управител, който лично ни настани на една кръгла маса, разположена в едно от (също кръгли) сепаретата. След тривиалните поздравления, Майер и управителят започнаха да уточняват менюто. Ние с Векерле не участвахме в избора на ястията и напитките -  и двамата бяхме наясно, че в това отношение е немислимо да се сравняваме с Ханс Майер. Когато двамата уточниха всичко, управителят каза:

„Г-н Майер, сам знаете, че за приготвянето на някой от блюдата е необходимо повечко време, така че...”, но Майер го прекъсна:

„Не се безпокой, Франк. Ние не бързаме. Само моля да ни се осигури възможност да разговаряме спокойно.”

„Ще направя всичко необходимо, така че никой няма да ви пречи, а и при това хубаво време клиентите предпочитат да седнат в градината.”, отговори управителят и отиде да даде съответните нареждания, а Векерле попита.

„Мисля, че вече мога да попитам за предмета на разговора ни.”

„Конрад, вече ти споменах за доставка на голямо количество тръби и оборудване от страна на „ТИССЕН” АГ за Иран. Преговорите вече навлизат в конкретна фаза и затова предлагам да обсъдим  какви са нашите шансове да вземем някакво участие в превозите при този голям проект.”, отговори Майер.

„Разбирам. Въпросът наистина е много важен и аз те поздравлявам за идеята да дойдем тук, където няма да има спешни телефонни разговори, посещения и т.н. Ще ни кажеш ли нещо по-подробно?

Майер разказа накратко, но точно и ясно това, което знаеше и завърши:

„Ако има нещо безспорно, това е, че проектът е извънредно интересен за нас, но откровено казано, шансовете ни за участие в превозите са твърде малки, да не кажа никакви.”

„И защо мислиш така?”, попитах аз

„Защото...”, но млъкна изчаквайки пристигналия с огромен поднос келнер да сервира предястията и момичето, което пък донесе халбите с бира.

 „Първо да пийнем, докато бирата е свежа. Наздраве!”, предложи Векерле.

Отпихме от халбите и Майер продължи:

„Защото оптималния вариант е тръбите да се превозят по вода от Ротердам или Антверпен до иранско пристанище на Персийския залив. Не че ние не бихме могли да организираме това, но „ТИССЕН” АГ има отлични и то директни връзки с основните морски брокери и превозвачи, а и Иран би могъл  сам да си ги превози. Това е проблемът.”

„Да, така е.”, съгласи се Векерле.

„Прощавайте, но тук не съм съгласен с вас.”, обадих се отново.

„Може ли по-конкретно?”, попита  Векерле.

„Разбира се. Само, че ме е страх да не ви отегча.”

„Цапи, остави тези приказки за други хора, а сега кажи какво имаш предвид.”, каза с явен интерес  Майер.

„Това, че тези тръби, ако въобще стигнат до Иран, няма да бъдат превозени през иранско пристанище на Персийския залив.”

„И защо сте толкова сигурен в това?”, попита Векерле, с когото независимо от близките ни отношения, продължавахме да си говорим на „Вие” -  всъщност той говореше на „Вие” даже и с някои от близките си приятели.

„Защото Ирано-иракската война още не е приключила, знаете и за така наречената „Танкерска война”, така че обстановката в района на залива продължава да е взривоопасна. Но има още нещо, което в никакъв случай не бива да се подценява.”

„Кое?”, веднага попита Векерле.

„Американците. Поради причини, които са ви добре известни, те ще направят всичко възможно за да осуетят тези доставки. Затова според мен, поне през следващите няколко години трябва да се забрави за варианта „Персийски залив”. В същото време за иранците изграждането на новите тръбопроводи е от жизнено важно значение. Що се отнася до газопроводите, те няма да се изграждат към, или само към размирния Персийски залив, а предимно към Съветския Съюз, през чиято територия отдавна преминава техен газ, а там американците са напълно безсилни с техните ембарга, блокади и т.н. Това са известни неща и ако го казвам, то е само защото много добре познавам този регион.

„Значи според теб бихме могли да задраскаме „ персийския” вариант?, попита Векерле.

„Абсолютно и то без всякакви колебания.  Аз съм твърдо убеден, че нито една тръба от въпросния проект няма да бъде доставена по този маршрут.”

„А по железница?”, отново попита Векерле.

„ Изхождайки от ограничените реални възможности на железниците в региона, без да се пропуща и малкия  капацитет на фериботната връзка при езерото Ван в Турция, който освен това през зимата престава да работи, както и значително по-високата цена, вариантът за превози с вагони също може да бъде задраскан. Това се отнася и за маршрут през Съветския съюз. ”

„Тогава?”

„Тогава... има нещо, което силно увеличава шансовете на БЛ.”

„Какво имате предвид?”, продължи да пита Векерле, докато Майер слушаше много внимателно.

„Е, то става малко като разпит, но мисля, че сме седнали на тази маса, за да чуете едно чуждо мнение, което приемам за съвсем нормално и затова съм готов да отговоря съвсем искрено на всеки въпрос, без разбира се да имам претенции, че точно моите отговори са най-правилните.”

„Благодаря ти, че правилно си го разбрал и те моля да продължиш.”, подкани ме Майер.

„Но без гаранция, че няма да има уточняващи въпроси. Все пак ще се постараем да не ви прекъсваме без нужда”, пошегува се Векерле.

 „Трогнат съм. Но да продължим. Иран, естествено, е напълно наясно по всички тези проблеми, но в същото време, по ред причини, не е в състояние сам да осигури превоза на тръбите от ГФР по друг маршрут, освен през залива, който обаче, поради изтъкнатите по-горе причини, отпада. Ето защо няма защо да се чудим ако иранците поискат от „ТИССЕН” АГ в договора за доставката да бъде включена клауза, съгласно която превоза до съответните разтоварни пунктове в Иран е задължение на „ТИССЕН“,  независимо че това ще им излезе значително по-скъпо.

„И защо мислите така?“ – пак попита Векерле-

„Защото съм убеден, че те не само ще го поискат, но и ще настояват докрай затова. В момента иранците  са притиснати до стената и биха приели всякакъв алтернативен вариант, стига той да е достатъчно сигурен,  защото нямат друг избор и най-вече понеже те самите не могат да го реализират, а не могат да си позволят да чакат години.“

„А как ще реагира „ТИСЕН” АГ на едно такова предложение?“, отново попита Векерле.

„ Просто ще приеме подобна клауза.“

„И защо трябва да приема нещо, свързани с определени рискове“

„защото количеството даже и за техните възможности  заслужава особено внимание. Естествено, преди да приеме подобен ангажимент, „ТИССЕН” АГ, ще трябва да си осигури необходимото покритие от страна на сериозен и наистина сигурен превозвач, който е в състояние да му осигури съответните гаранции. Размерът на цените в случая няма да заемат първо място, защото по-въжни ще бъдат времето и сигурността на доставките. Освен това концернът ще предвиди достатъчно резерв, така че дори ще спечели и една сериозна допълнителна сума.

Сега мога ли аз да задам един въпрос, макар и да го считам за излишен?”

„И какъв е той?”, попита  неуморимия Векерле.

„Кой е в състояние да предложи на „ТИССЕН“ АГ по-добър вариант от този, който може да разработи БЛ?”

„Имаш предвид комбинираните превози по Дунав?”, веднага попита Майер.

„Точно.”

„Прав си. Откровено казано, аз вече дни наред много сериозно мисля по този вариант, но за съжаление и при него има сериозен проблем.”

„Нали затова напуснахме офиса, да търсим решение.”, обади се Векерле.

„Така е, но...”

„Но изпихме бирата и няма да можем да мислим концентрирано.”,пошегувах се аз.

Майер веднага вдигна глава за да даде знак на някой от келнерите, но момичето вече се бе запътило към масата ни с новите халби. Преполовихме ги на бърза ръка и Майер продължи:

„Прав си, че що се отнася до комбинираните превози по Дунав БЛ няма конкурент. Моят план е следният: „ТИССЕН” АГ превозва тръбите с вагони до пристанището в Регенсбург, ние ги товарим на речни кораби и шлепове, караме ги до Рени и Измаил, където се претоварват на речно-морски кораби, които пък ги превозват до турското черноморско пристанище Трабзон. Това ние гарантирано можем да осигурим, та ако ще да става въпрос и за милиони тонове. При това имаме богат опит в извършването на подобни превози до най-различни пристанища и то къдели не. Но...”

„Но какво?”, прекъсна го Конрад.

„Остава превоза от Трабзон до Иран и аз се страхувам, че точно в тази отсечка можем да  затънем като в блато и ако това стане, с нас е свършено. Откровено казано, Цапи, това е основната причина да те помоля да проведем днешния  разговор. Ти познаваш отлично този регион и затова те моля да изложиш мнението си. Но първо да хапнем, защото до трийсетина  минути ще пристигне и основното ядене, придружено с отлично вино.”

Концентрирахме се върху прекрасните деликатеси, при което изпихме още по една халба бира, Майер ме подкани:

„Цапи, имаш думата, но те моля да не икономисваш нищо.”

„Приемам всичко, което изложи преди малко. Всъщност, уважаеми господа, това е и самото решение. Преди да говоря за „турското блато”, предлагам да обсъдим и още нещо.”

„Какво?”, хорово попитаха и двамата.

„Да предложим и един подвариант, който ще бъде по-скъп, но за сметка на това, времето на превоза ще се съкрати с пъти. Част от количеството, да кажем 10-15%, да закараме до Лом и Русе и оттам с български автомобили до Иран. По този начин „ТИССЕН” АГ ще разполага със сигурен вариант при по- срочни доставки. Дори още нещо:  при нужда от експресни превози, особено на специално и скъпо оборудване, без какъвто и да е проблем сме в състояние да предложим неограничен брой автомобили  за директни превози от техните фабрики до разтоварен пункт в Иран, при това с гарантиран срок на доставка до една седмица, разбира се,  при значително завишение на навлата.”

„От директните превози СО МАТ, вероятно  ще бъде заинтересуван, но мислиш ли, че ще прояви интерес и към  варианта Лом/Русе - Иран, след като в момента има достатъчно товари от Западна Европа за страните от Близкия Изток?”

„Сигурен съм. И ще ви кажа защо. Защото в автопарка на СО МАТ, наброяващ кръгло 7000 автомобила,  все още има стари и вече неугледни автокомпозиции, които не са за изпращане в Западна Европа, но спокойно могат да се използват до Иран. А даже и да се яви моментен недостиг, СО МАТ може без проблем да осигури недостигащите автомобили от вътрешните автостопанства в България, които, освен че имат подходящи за целта автомобили, но и са силно заинтересувани да получат със собствени сили, конвертируема валута. Разбира се,  даже и в такива случаи БЛ ще има само един договорен партньор и това ще бъде СО МАТ. Е,  МАТ ще заплаща на чуждите превозвачи по-ниски навла, от тези, които ще получи и ще инкасира разликата, но това си е нормално при гаранцията, която ще даде.

От друга страна пристанищата в Лом и Русе, които в момента не са претоварени кой знае колко, не само ще прояват голям интерес, но при нужда и приемливо за БЛ завишение на цените на товаро-разтоварните операции ще приемат да преминат на трисменна работа. От друга страна можем да бъдем сигурни,  че както  „ТИСЕН” АГ, така и НИНК също ще проявят интерес към този подвариант, особено когато става въпрос за срочни партиди. Разбира се, тези превози, както и с директни автомобилни доставки, трябва да се водят и фактурират отделно и точно, за да не възникнат възможни, поради по-високата им цена, спорове.” 

„Май че пъзелът започва да се подрежда.”, обади се Векерле.

„Така е, но как ще оправяме с „блатото”?”, попита Майер.

„Блатото също може да се реши, въпреки че в момента не мога да съм толкова категоричен както при „българския подвариант.” Все пак докато дойде основното ядене, ако не възразявате, ще се опитам да изложа едно макар и предварително виждане.

„Цапи, нали се разбрахме...”

„Добре. Когато работех в Иран, по време на многократните ми  пътувания по шосе от Техеран до София и обратно, няколко пъти съм се отбивал не само до средиземноморските  турски пристанища, но и до черноморските им  - Самсун и Трабзон, така че имам нелоша представа за тях, както и за пътната обстановка. Съгласен съм, че за БЛ използването на Трабзон е по-благоприятно, но според мен не би било излишно да се проучи по-подробно и евентуално използване на пристанището в Самсун – просто като резервен вариант в случай на нужда, независимо, че растоянието се удължава с около 150 километра, факт, който според мен в никакъв случай не може да бъде решаващ.”

„Съгласен съм, но от пристанищата нататък?”

„Нататък... превозът ще се извършва с турски и ирански автомобили. Разбира се, информацията, която имам от личните си впечетления, вече е доста остаряла, но доколкото знам са извършени сериозни подобрения както по пристанищата, така и по пътната отсечка  Трабзон – Ерзерум, която по мое време, поради планинския характер на района, се характеризираше с множество остри завои и големи наклони. Навремето, когато „иранският бум” беше в своя апогей, а иранските пристанища в залива бяха затрупани с товари и чакащи месеци за разтоварване кораби, през Трабзон и Самсун също бяха извършвани превози за Иран, и то предимно с турски автомобили. Независимо от малкия относителен дял на тези превози спрямо общия импорт на Иран, те също потвърждават, че вариантът не само е възможен, но е и експериментиран.  Така или иначе, едно пълно проучване на место е абсолютно задължително.”

„А автомобили?”

„Ханс, за тези превози не ни трябват специализирани автомобили. Достатъчно е каросериите им да бъдат приемливо дълги. А това, че отзад част от дължината на тръбите ще стърчи във въздуха, в Турция не е проблем. Аз дори съм виждал как при по-дълги товари към турските автомобили се използват и колесари. Просто укрепването на тръбите трябва да бъде по-сигурно. Това са стомамени тръби, които са самоносещи и без проблем биха поели наличието на подобна конзолна част, стига да не се стига до опасно олекотяване на предницата на автомобила и той да стане неуправляем.. Естествено, за да се избегнат евентуални неприятности, въпросът за максимално възможната част на стърчащата част на тръбите извън каросерията трябва официално да бъде потвърдена от „ТИССЕН” АГ и то в зависимост от диаметъра на тръбата.

Аз не знам каква е спесификацията на тръбите, които ще се доставят по този проект, но при всички случаи те няма да бъдат 100% с еднаква дължина и диаметър. Това също е изключително въжен въпрос, тъй като заплащането от страна на „ТИССЕН” АГ , с изключение на директните превози, ще става на база  на превозен тон. Но що се отнася за отсечката турско пристанище – Иран, плащането на тон веднага трябва да се забрави. Ако не искаме да затънем в спорове, фалшиви кантарани бележки и други турски хитрости, не на последно място и усложнена бюрокрация и губене на време, при всички положения трябва да се заплаща твърдо навло на курс, в зависимост от вида и възможностите на автомобилите. А единствено на база на размерите и теглата на отделните тръби, както и габаритите на каросериите и товароподемността на автомобилите може да се пресметне колко тона биха могли да се натоварят на съответния тип автомобил, оттам и ще се определи размера на навлата за различните автомобили. Това всъщност са елементарни неща, но понякога поради недоглеждане се пропущат и очевидни детайли, които впоследствие могат да добият неочаквано отрицателно изражение. Затова в случая трябва да се изходи, че всяко нещо и операция са важни и трябва да се изпипат до последния детайл.

И понеже говорим за тонаж, а оттам и за по-рационално използване на товароподемността на автомобилите, БЛ спокойно може  да поиска още в завода тръбите с по-малък диаметър да бъдът пъхнати в тези с по-голям диаметър. Това ще спести големи обеми, ще осигури по-пълно използване на товаропедомността на кораби и автомобили, а оттам ще дойде и значително намаляване на разходите, при това по целия маршрут Регенсбург - Иран. Разбира се, в този случай е необходимо допълнително укрепване срещу изхлузване на вътрешните тръби, но и това може да се поиска от „ТИССЕН” АГ. Дори съм сигурен, че техните специалисти, които безспорно имат огромен опит в това отношение, сами ще го направят, поне за превоза до пристанището в Регенсбурт. Но независимо от това предположение, в офертата на БЛ този въпрос трябва да бъде поставен като задължително условие.

И двамата слушаха много внимателно без да ме прекъсват. Едва след последното излечение Майер се обади:

„Признавам, че това, което каза безпорно е професионално и много важно и ние при всички случаи ще се съобразим с него, но как ще осигурим автомобилите?“

„Що се отнася до осигуряване на необходимите  автомобили, мнението ми е следното:

По територия Турция е три пъти по-голяма от ГФР, но по гъстота на железопътната инфраструктура, въобще не може да става въпрос за каквото и да било сравнение с европейските държави. Дори и Трабзон, за разлика от Самсун, няма ж.п. връзка. Въобще в Анадола се разчита предимно на автомобилни превози. Турският автомобилнен парк за вътрешни превози е много шарен, но в никакъв случай не е малък. От друга страна има някакви автомобилни съюзи и нещо като синдикати, с които според мен няма да е проблем да се разберем, още повече че  в Турция, поне засега, не може да се говори за крупни  автомобилни предприятия – монополисти за вътрешни превози, които да се опитат да наложат по-високи навла. Така или иначе автомобили има и могат да се намерят. В това отношение пристанищните власти, които са заинтересувани от големите обеми товаро-разтоварни работи, които ще получат, също могат да бъдат много полезни защото познават автомобилните превозвачи. А не бива да се пропуща и факта, че при сегашната инфлация на турската лира, собствениците на автомобили ще предпочетат да им се заплаща в ДМ, отколкото в лири. И са прави, защото само с един курс до Иран, те при всички случаи ще изкарат значително повече отколкото за един месец в Турция. Както казват самите турци „Интересът клати феса”.

Но за да стане това, при всички случаи трябва да се издейства разрешение от иранските власти - обикновени турски автомобили, натоварени с тръби по този проект да могат безпрепятствено, без особени формалности, а защо не и с предимство, да влизат в Иран. Сигурен съм, че отначало на иранците това няма да им хареса и е възможно да се противопоставят. Ако това наистина се получи, трябва да им се обясни, че те, при желание и възможност от тяхна страна, биха могли да поемат 50% от превозите с ирански автомобили. При всички случаи обаче подобно разрешение от иранска страна е абсолютно задължително и то трябва да се осигури не от нас, а от самия „ТИССЕН” АГ, разбира се с наше съдействие. Обзалагам се, че ще не ще, Иран просто ще бъде принуден да приеме – иначе... няма да има тръби.

Тогава обаче не е изключено турците да се възпротивят на този паритет, но според мен и това няма да бъде сериозен проблем, защото те едва ли ще бъдат толкова късогледи за да лишат пристанищата и автомобилните си превозвачи от такъв интересен, обемен и добре платен за техните условия бизнес и да предизвикат спонтанни, но справедливи протести от страна на собствените си превозвачи и пристанища. Е, в началото могат за „фасон” да почнат да се пазарят, но в крайна сметка ще приемат. Това при тях си е нормално.

Що се отнася до споменатия паритет, при всички случаи, както в офертата на БЛ, така и в самия договор, ясно трябва да бъде записано, че автомобилите на пристанището ще бъдат товарени по реда на пристигането им на пристанището, а не един турски, после един ирански и т.н., нещо, което би довело до пълен хаос. С други думи, „който изпревари, той ще натовари”. А и реално погледнато, при тези превози, участието на иранските автомобили едва ли ще бъде повече от 20%.

„Да , това е съвсем логично“, обади се Конрад.

„И още нещо. Автомобилите трябва да се разтоварват само на предварително определени пунктове в Иран, всеки със конкретно навло, а не тръба по тръба по трасетата. Ако по някакви причини се наложат изключения, те трябва да бъдат предмет на допълнително договаряне с подобаващо завишение на цената.

И накрая: ако „ТИСЕН” АГ, прояви безспорен интерес към нашите варианти, а според мен при конкретно съществуващата обстановка няма друг избор,  преди да се даде каквато и да било оферта от страна на БЛ, даже и незаангажираща ценова  индикация, обезателно трябва да се командироват 2-3 висококвалифицирани професионалисти от БЛ, които да посетят България, Турция и Иран и на место да проучат, актуализират и подготвят най-подробно всички интересуващи БЛ въпроси. С други думи, при изготвянето на крайната оферта на БЛ трябва да се изключат всякакви  въпросителни. Във връзка с това определено мога да заява, че ако съществува някакъв реален риск, той може да изкочи точно от едни непълни, да не казвам некачествени, проучвания и изясняване на съответните детайли  на место и то най-вече в Турция.

„Какво имате предвид?”, попита Векерле.

„ Това, че един сериозен пропуск от страна на командированите специалисти, непълна, грешна или неактуализирана информация може да издъни всичко. Доколкото знам даже и в БЛ има такива случаи.

Естествено, при всички случаи разговорите с НИНК относно превозите така или иначе ще се  проведат официално от оторизирани представители на „ТИССЕН” АГ и ИННК, тъй като ние не сме страна в договора между тях, но в частта им по транспортните въпроси обезателно трябва да се осигури присъствието на командированите от БЛ специалисти – просто ще бъдат обявени като консултанти на „ТИССЕН” АГ.

Накрая остава въпросът за застраховките. Докато от пристигането на тръбите в Регенсбург до тяхното натоварване на черноморско турско пристанище съответните превозвачи и пристанища имат нужните застраховки, това едва ли е така при турските камионери. Не е лошо г-н Корнхоф да помисли по този въпрос.

Е, това е, господа. Вече знаете моето мнение по въпроса.”

 „Картинката от пъзела стана много по-ясна.”, обади се Векерле.

„Напълно съм съгласен. Благодаря ти, Цапи. Сега разбирам защо отхвърли мрачната ми прогноза в началото на разговора и вече съм убеден, че шансовете  да ни се възложи този проект са далеч над нулата. Остава само още един важен проблем.”, каза Майер.

„Сега пък какво?”, попита разстроен Векерле.

„Кой ще проучи и изясни на место решаващите въпроси в споменатите  държави. Прав си, че без тази информация няма да сме в състояние да подготвим оптималната оферта, която да не е застрашена от сериозни пропуски.”

„Е, това вече си е въпрос на БЛ, който вие двамата с д-р Векерле и вашите прокуристи ще решавате. Аз  нямам намерение  да вземам каквото и да било отношение по него, още по-малко да посочвам имена.”, побързах да се дистанцирам.

„Прав си. Но виждам, че основното ядене вече пристига. Надявам се да сме си го заслужили. Край на служебните въпроси!” каза Маер и ни посочи с очи идващия към масата келнер, придружен от неговата колежка.

Яденето беше фантастично, но иначе не можеше и да бъде, щом Майер го е поръчал. Виното също.. Видимо успокоен, даже развеселен, Майер, а след него и Векерле разказаха няколко прекрасни вица. Е, и аз разказах нещо. Въобще смях и закачки. Настроението беше отлично, затова си позволих да кажа:

„Виж, ако някой трябва да отиде до Русе, знам кой е най-подходящия човек.”

„Така ли? И кой е той?”, веднага попита Майер.

„Няма да споменавам име, само ще подскажа, че  той е един от нас тримата. Предвид особения характер на въпроса, аз автоматично отпадам, а и за твое съжаление, лицето не се казва Ханс Майер.”

„О, тук има нещо интересно. Ще ни обясниш ли защо този загадъчен човек е толкова подходящ за една командировка до Русе?”, през смях попита Майер.

„Защото само той е в състояние да спаси едно очарователно като лилия момиче, така се казва и  то самото,  с платинени коси и сини като алпийски езера очи от емоционален срив.”

Майер веднага стана „много сериозен” и „Силно загрижен” отбеляза:

„Излиза, че ситуацията е направо критична. При това положение трябва да направим всичко възможно този коравосърдече мъж веднага да отлети за България  и спаси това чаровно момиче. Какво ще кажеш, Конрад?”

„Ами първо ще се обадя на Бауер да дойде тук и прибере двама пияници.”

„А второ?”

„Второ, тръгвам веднага с Шмайлцл за Мюнхен и вземам първия самолет за София, а оттам за Русе.”, отговори смеейки се Векерле.

„Виждаш ли, Цапи? А казват, че рицарите отдавна били изчезнали. Човек вече не знае на какво може да вярва.”, отбеляза Майер, след което и тримата избухнахме в бурен смях.

Когато се справихме и с десерта и Майер поръча за капак по един коняк и кафе, наближаваше четири часа. Колкото и странно да беше, един обяд с немци, успешно се бореше да достигне параметрите на своя френски събрат. Наистина, какви ли не чудеса стават по света!