Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осемнадесет-двадесет годишна хлапачка, с надежди, очаквания и големи мечти. Обичаше да сяда пред огледалото, да поставя снимка на някое момиче от списание и да се гримира по същия начин. Мечтаеше за този лъскав живот, който виждаше на екрана, който я заливаше от модните списания. Малкия, скучен и сив град я задушаваше и отблъскваше. А тогава беше толкова млада и наивна.
Сега седеше пред огледалото в същата онази поза, но оттам я гледаше зряла жена, уморена и отегчена не само от града, но и от самия живот. Живота, който толкова бе искала. Нямаше ги поривите на младостта, увереността на неопитната душа, смелостта на неизстрадалото сърце. Дали ако се върнеше назад във времето отново щеше да скочи с ...