Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осемнадесет-двадесет годишна хлапачка, с надежди, очаквания и големи мечти. Обичаше да сяда пред огледалото, да поставя снимка на някое момиче от списание и да се гримира по същия начин. Мечтаеше за този лъскав живот, който виждаше на екрана, който я заливаше от модните списания. Малкия, скучен и сив град я задушаваше и отблъскваше. А тогава беше толкова млада и наивна.

   Сега седеше пред огледалото в същата онази поза, но оттам я гледаше зряла жена, уморена и отегчена не само от града, но и от самия живот. Живота, който толкова бе искала. Нямаше ги поривите на младостта, увереността на неопитната душа, смелостта на неизстрадалото сърце. Дали ако се върнеше назад във времето отново щеше да скочи смело, да се хвърли в тази мелница на човешки съдби? От къде ли беше събрала тогава толкова смелост да напусне уютното семейно огнище и да се хвърли в преследване на мечтите си?

   Сякаш беше вчера. Още помнеше как събра малко дрешки в един сак и замина за големия град със заплатата на майка си. Искаше да стене модел, актриса, певица, нямаше значение, важното беше да е известна. Градът я пое със своята суета, забързаност и студенина. Живота беше безкраен низ от купони, алкохол и секс. А когато парите свършиха се хвана на работа в един бар. Мечтата да се прослави сякаш остана на заден план, но никога не знаеш превратностите на съдбата. Един ден прочете обява, че набират момичета за календар. Яви се, снима се и спечели. Но само няколко дни по-късно разбра, че освен снимките трябва да бъде и момиче на повикване. Отказа категорично и избяга. Не си взе дори жълтите стотинки от снимките в прословутия календар. Но кой да ѝ каже, че алкохолът и разюздения живот вървяха ръка за ръка с наркотиците! Един доста скъп начин да се самоубиеш. Нуждата от дрога и липсата на финанси бързо я изкараха на улицата, където продаваше не само тялото, но и душата си за поредната доза. Именно там, до подлеза, срещна Вальо. Той бързо се превърна в баща, любовник, учител, приятел и довереник. Да, същият този Вальо, който я предупреди преди седмица, че трябва да напусне жилището. Но това стана години по-късно.

   Когато се запозна с него беше пропаднала, мърлява наркоманка. Какво беше видял в нея, все още не можеше да си обясни. Взе я под крилото си. Помогна ѝ да се отърве от зависимостта си, научи я на маниери, на изтънчени обноски, научи я да говори правилно, да се интересува от изкуство, политика, спорт. Възпита в нея вкус към красивото, изящното, модерното, елегантното. Даде ѝ подслон, храна и пари. И всичко това не защото имаше благородно сърце или че беше добрия самарянин- не, превърна я от евтина курва в елитна компаньонка. А Мария учеше бързо и не се съпротивляваше. Живота, който водеше не беше точно този, за който беше мечтала, но пък толкова се доближаваше. Имаше всичко- пари, власт, обожанието на мъжете и завистта на жените. Бързо се превърна в най- търсеното момиче. Придружаваше богати господа на приеми, светски събития или просто им правеше компания в самотните вечери. Можеше да слуша, да успокоява, да окуражава, да проявява разбиране. И разбира се след сладките приказки винаги се стигаше до секс- понякога добър, друг път кошмарен, но нейната работа беше да накара мъжете да се чувстват най-добрите. А тя го можеше. Стенеше, пъшкаше, ръмжеше от удоволствие, сипеше хвалебствия, дори когато броеше секундите наум. Беше първокласна актриса. Превръщаше се бързо в жената мечта на всеки един от клиентите. Издейства си собствен апартамент, автомобил и до известна степен свобода- поне можеше да подбира клиентите си.

   Годините минаваха неусетно и някак неусетно предпочитанията на клиентите се променяха. Вече нямаха нужда да говорят, да се доверят или просто да разпуснат на чаша бренди. Сега търсеха плът- млада, свежа и сочна. Търсеха момичета с големи гърди и дълги бедра. Не се интересуваха как говорят, дали ги слушат и изобщо имат ли мнение. Днешните новобогаташи имаха маниери на разгонени нерези, а момичетата чакаха с разтворени крака поредния загорял мухльо. Те бяха просто плът, безкръвна, бездушна свежа плът за еднократна консумация.

   Мария разтърси глава, за да прогони гнусните мисли. Стана от стола и приглади вечерната черна рокля по тялото си. Не това търсеха клиентите, те искаха гърди на показ, рокля, която не оставя нищо на въображението. Този стил не беше нейният, двадесет години гради имидж и сега не би могла да го разбие. А и как да се бори с младите, едва що разцъфтели момичето. Не се вписваше в отбора на „зайчетата“. Аха, зайчета, а едно време Вальо сe гордееше с неговите изискани гейши. Сега момичетата бяха просто зайчета. Пък и той беше доволен- подготовката днес изискваше много по-малко време и пари. Поставяш силикон в гърдите и устните и момичетата са готови.

   Хвърли последен поглед в огледалото и остана доволна, както винаги. Не беше първа младост, мина четиридесетте, а в нейния занаят това беше възрастта за пенсия. Щеше да се пробва и тази вечер, макар да знаеше добре, че ще остане самотна на масата, без да привлече нито един клиент. Остаряваше, а това беше необратим процес. След седмица трябваше да отстъпи апартамента си на младо и доста оборотно момиче. Вече не беше в центъра на събитията и привилегиите ѝ биваха отнемани една по една. Вече беше изхабена и физически, и психически. Оставаше отново на улицата, до подлеза, такъв беше кръговратът в нейната професия.

   Мария обу обувки с високи токчета и с елегантна походка се впусна в дебрите на нощта.