Кръстът
- Плюй!
Кървава ръка с кал под ноктите стискаше кръста . Усети миризмата на пот и вкиснало.
- Плюй бе, гяур!
От параклиса се стелеше дим. Навсякъде писъци и...
Видя, как разкъсаха ризата на дъщеричката му, а голото телце трепереше от ужас.
- Неее...
Ударът с приклада го повали и светът изчезна.
Изправиха го и го избутаха към групата овързани до ръба на пропастта. Някакъв в синя роба квичеше нещо, като молитва, застанал на колене. Край имама бяха част от съселяните, окървавени и също паднали на колене.
Денят беше към края си. Отецът стоеше до другите вързани с вдигната глава.
- Всичко свърши, Отче.
- Не, сега е краят на Началото.
Тоя със синята роба сложи чалмата си, нави килимчето и тръгна към тях. После изкрещя с тънкото си гласче:
- Атмак!
Телата полетяха към бездната и се удряха, като парцалени кукли в скалите.
Събуди се от стенанията и писъците. Беше утро. Купчини плът със стърчащи кости и кръв, много кръв. Камъните бяха червени от нея. Видя тялото на отчето паднало върху една скала, но очите му бяха отворени и гледаха към небето. Отново всичко изчезна.
Заваля дъжд. Едрите капки отмиваха всичко.
Вече трето денонощие, все още се чуваха стенания.
Един черен бръмбар пълзеше по гърдите му. Наближаваше нощта...
Не вярваше...
Той бе сред тях, като светеща плът. Докосваше един след друг братята и сестрите му. Те ставаха и тръгваха след Него.
Напред бе Път от Светлина, който отиваше към звездното небе, минавайки под чудните мостове...
Път, който ги водеше към Отца им.
© Гедеон All rights reserved.
