Кучешкият ми живот днес завърши, така неочаквано за мен самия. Но не мислете, че аз съм един човек, който така оприличава своето битие. Наистина съм куче, израснало в крайния квартал, както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки. Той самият май бе от такъв квартал, но напоследък доста са му тръгнали нещата мисля.
Не че аз до този момент се оплаквам. С много от моите събратя нещата са далеч по-зле. Добре, че съм от една устойчива, дори малко вълча порода, инак съм си жив умрял. Но дългите ми и силни лапи лесно достигат кофите с боклук, колкото и високи да са те. А там си има винаги нещо вкусно. Чудя им се на хората, как така изхвърлят толкова боклуци, много от тях годни за ядене, още гаранционният им срок дори не е изтекъл. А бе много са разглезени и претенциозни са това - хората. Ту постигнат нещо, към което от години се стремят и го наричат цел в живота си и веднага искат още. Още и още. И докога това още? Докато се смряскат един ден и се чудят откъде им е дошло. И започ ...