Кулата 4
Multi-part work to contents
- Имаш помощница, зависи как ще го изтълкуваш- посрещна я рехабилитаторката на вратата.-Късмет!
Мария пое дълбоко въздух. По-нататъшните обяснения бяха излишни. Започваше периода на безтегловност. Царицата майка се беше качила на борда.
- Пристигнах с нощния полет. Всичко съм почистила, вечерята е сервирана, присъединявай се.
- Хапнах в почивката, но ще ви правя компания на по бира.
Лицето му беше непроницаемо и далечно, видимо още обмисляше разговора, който тя беше пропуснала.
- Сега ще можеш да ходиш спокойно на работа, поемам всичко в свои ръце.
Нямаше да гостува за кратко. Кулата се пренаселваше, а мотивацията можеше да спадне до критичния минимум.
- Справяме се и сами, не се натоварвай с домакинството.
- Оптимизирала съм много неща, ела да огледаш.
Ясно, щеше да се забавлява с откривателство в близките дни. И край на лечебния флирт. Погледът му ще минава през нея като през стъклен портал. Останалите забавления ще ги тегли изненадващ тираж. Луд късмет.
Докато го разтриваше, натежа в ръцете ѝ. Придърпа му завивката и притихна до него, а умът ѝ трескаво заобмисля вариантите. Рано се беше зарадвала на здравословните разстояния тип през девет планини в десета и те непредвидено се стопиха.
В приказката имаше само една неблагосклонна орисница, а при тях като че ли бяха работили отборно. Сторило ли ѝ се беше, или той понадигна повечко чашката тази вечер...
Преди да си легне поразчисти ателието му. Навсякъде разхвърляше дрехи в артистичен безпорядък. Добре, че маман не беше стигнала още първия ден дотук. Скри следите от любовните им пиршества след бягството ѝ от болницата. Прибра празните бутилки от вино и остатъците от храна. Ето, ще премести и това старо платно до стената. Чудно, готова беше да се обзаложи, че преди няколко дни не беше още тук. Откри го и едва не извика от изненада. Нещо метално се вряза в пръстите на крака ѝ и тя изстена от болка. Колко тежеше този странен винтоверт! Дали тренираше с него ръката си? Техниката на изпълнение беше нова, непозната ѝ досега от творбите му. Неистовата болка в крака я подгони към хладилника и нямаше време дълго да преценява, кога , как и по кой точно начин...
Заровила стъпало в съда с лед, отново се замисли за новата техника. Може би тренираше от известно време лявата си ръка. Началото беше много обещаващо. Рисуваше с пръстите - просветна ѝ внезапно. Как изобщо би могло да хрумне на някого, че ще прекъсне с рисуването - все едно да спре да диша. Затова не беше унил след дългата раздяла. Готова беше да се закълне, че и с четката в уста би продължил, нищо не можеше да го спре, камо ли някакъв средно тежък инсулт. А жената на платното беше самата тя - с кротката си красота отпреди кошмара в ковид отделението. Събра стоически свличащата се мека грива от рамената си. Ще се подстриже, късичко. И ще изтърпи мазането с отварите и мехлемите на билкарката, при която я замъкна днес Ива. Щом той вече тайно рисува, ще се справи и тя. Никакво отчаяние. Изрепетира в огледалото няколко благодарни усмивки за нейно величество : "Аве, царице, прескочилите трапа те приветстват."
© Светличка All rights reserved.
