Океан – голям и безкраен, над него друга една безкрайност – небето, каращо вълните да танцуват отразените в тях звезди.
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази същата с която вятъра издуваше платната му до скоро.
Докато сънуваше приемаше, че не спи, а наистина се носи сред тази безкрайност – пътуваше към дома.
След залеза, позадрямваше от лекото поклащане, но току се пробуждаше и слушаше лекият плисък на вълните, плахо докосващи лодката му, следваща лунната пътека. Платната ѝ бяха свити - вятъра го нямаше от седмица и тя се носеше движена единствено от подводните течения, които, след бурята която го отведе толкова навътре, се бяха укротили в ленивата кроткост на жулещото повърхността над тях слънце.
Събра платната за да не ги горят лъчите и те раздразнени от смелостта му го нападаха цял ден, а след залез го оставяха на раните, които боляха само кат ...