Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото така щяла да открадне душата ти.
Подозирам, че за всичко това основен виновник беше външният вид на хазяйката. Горката жена досущ приличаше на прословутата Баба Яга - точно както я рисуваха по илюстрациите и анимационните филмчета. Имаше си дори и брадавица на носа. Метла липсваше, но затова пък из цялата къща щъкаха котки. Ако човек не внимаваше, можеше да се натъкне на тях навсякъде, включително в собственото си легло. Старата мома се кълнеше, че една от тях имала очите на бивша квартирантка, студентка по музика, мистериозно изчезнала преди няколко години.
Аз, разбира се, не приемах тези слухове на сериозно. И без тях си имах достатъчно занимания и проблеми, които запълваха изцяло и мислите, ...