Късен урок
Посветено на най-добрата душа, която познавах!
Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. Не! Надеждата умира с нас, но никога преди нас.
Мислех се за силна жена, която винаги е знаела какво иска. А може би съм живяла с илюзията, че знам какво искам, че съм силна. Във всеки живот има една превратна точка, която преобръща света ни.
Всичко при мен бе подредено и следваше своя ход. Жена с амбиции и ясни планове за бъдещето. Но... както се случва в повечето романи има едно, но. Появи се Тя! По-силна от мен, по-амбициозна и безцеремонна. Нахлу в живота ми, без покана, без да пита. Настани се в тялото ми, легна в леглото, превзе мислите. Започна да краде от съня ми и от минутите живот предначертани на земята. Трошах се! Ронех се като изпръхнала есенна пръст. Всяка вечер се чувствах като парашутист, скачах в дебрите на нощта и не знаех дали парашутът ми на сутринта ще се отвори. Молех се всяко утро клепачите ми да се повдигнат и да посрещнат още един ден. После светлината се връщаше и отново се раждах. Всяка сутрин си повтарях, че този ден може да е последен и да няма следващ. Времето изведнъж придоби различни стойности и измерения. Тя промени всичко - мен и света наоколо. Всъщност, светът пак си бе същият, просто аз го гледах с други очи, усещах го различно. Тази нахална и безочлива мръсница ми стана приятел и враг. Тя, болестта е единственият истински либерален фактор в живота на човек. Не можеш да я подкупиш, да я излъжеш. Поразява когато реши и когото иска. Беше като стар лихвар. Стисната на време и щедра на болка. Цедеше всяка отпусната минута, час, ден... с лихвата. Болестта прави хората различни. По точно желанието и борбата за съществуване ги различава. Тя разболява тялото, но учи душата. Лошото е, когато се разболее и душата. Лесно е да си щастлив и да вървиш по светлото, трудно се живее с болката – на тъмно.
Спрях да тичам. Научих се да вървя бавно и по тротоари, и в живота. Да ценя малкото оставащо и многото загубено.
Преди мразех самотата, сега е като моя втора кожа. Полепнала е и не иска да си тръгне. Страх ме е, че утре няма да ме има. Книгата на нощното шкафче ще остане непрочетена, а гобленът – избродиран наполовина. Ще пропусна изгрева и всички залези. Но най-страшното е, че ще ме помнят ден, два, а после ще ме забравят, като отминало лято.
Защо научаваме толкова много за живота, точно когато няма вече да ни е нужно!?
© Росица Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, stateva (Ваня Статева)!
-
Няма късни уроци. Просто понякога е нужно време. Невероятно силен разказ!!! Поздравления!!!
-
Благодаря, DPP ( SMooth)! Възрастта и болката ни учат как да живеем, дори понякога да е късно.
Лидка, благодаря за посещението! Никой урок от живота не е късен, защото остава за следващите, след нас. Стига да искат да го проумеят! -
Никога не е късно.Понякога съвсем на края научаваме най-важните неща.Спомни си за разбойника на кръста!Е,разбира се,добре е да ги научим по-рано,но...
-
Последното изречение казва всичко, но го разбираме късно!
Страхотни редове, Роси! -
Благодаря, че се спря при мен, Елка!
-
"Но най-страшното е, че ще ме помнят ден, два, а после ще ме забравят, като отминало лято." Силен разказ! Поздравления!
-
Благодаря, Таня! Да го чуя от автор като теб е удоволствие!
-
Интересно пишеш, истинско!
Поздравления! -
И много от въпросите ни плашат или не искаме да знаем отговорите! Благодаря за прочита, Таня!
-
Любовта е безсмъртна, Самовила! Права си, ще живеем в сърцата на тези които ни обичат!
-
Много въпроси пораждат такива уроци...
-
Благодаря, Иржи! Когато се разболя приятелката ми водехме много разговори, слушах страховете ѝ, размислите, гледах как се опитваше да промени ритъма на живота си.... Сега минавам отново през това с брат ми. Чувам същите въпроси и размисли. Реших да ги спотделя.
Прегръщам те, Дейка!
Наде, живеем сякаш ще сме безсмъртни, а времето ни е преброено.
Благодаря, Мари! Понякога болният учи на живот здравия!
Благодаря, Пенелопи! Жаждата за живот дава огромна сила. Човек и понятие си няма каква сила таи в себе си!
Благодаря, Генек!
Дано, Силве! Благодаря ти!
Така е , Петър! Забравяме, че сме човеци и сме преходни! Благодаря ти! -
И след смъртта си човек е жив в паметта на близките и на хората, които са го познавали и ценили. Поздравления за разказа, Роси!
-
Роси,, отново силен разказ,...малко тъжен, но едва когато може би ни сполети някаква болест, започваме да ценим живота правейки анализ на изминалите дни
-
Хубави и точни въпроси задаваш, несправедлива е всяка загуба, а ние изглеждаме толкова безсилни.
Сърдечни поздравления за написаното. Дано има и друг свят... -
Правилна звезда!
-
Поздравления, превъзходна творба!
Истината е в това, че преживяните в живота трусове, трябва да приемаме като уроци, а не като наказание. Но за това е необходим висок дух, силна воля и много вяра, любов и надежда. Да не спираме да мечтаем и мобилизация за постигане на мечтите си.
Моите почитания! -
Страхотен разказ-учител! ❤️Приканва да се замислим за истините и ценностите в живота.
Очарована съм, Роси!💓
"Лесно е да си щастлив и да вървиш по светлото, трудно се живее с болката - на тъмно."!!!👏 -
Уроците са си уроци. За следващия живот. Вместо: Защо на мен? - трябва да се питаме: А защо не на мен? Както е казал народът: "Като те удари горния (праг), та видиш долния. Змисли ме, Роси.
-
Настръхнах, Роси!
Тази година си отиде моя много добра приятелка, ми на праха и. Сякаш е и за нея писано... -
Като прочетох първия път разказа ти, Роси, изтръпнах, че това са твои разсъждения за твои преживявания...Прочетох го втори път защото има много хубави мисли и истини/"Лесно е да си щастлив и да вървиш по светло...", "Лошо е когато се разболее душата ти.."/ и тогава видях че е от името на друг човек, на когото си го посветила...Слава Богу! А това "...ще ни помнят ден- два и ще ни забравят.." не е беда! Ако ти си оставил достатъчно спомени- поезията си, добро отношение и думи, дела, ще те помнят, но пак само в определени моменти, а не непрекъснато и така е по- добре. И една песен ако се пее непрекъснато, ще омръзне, защо да се тормозят най- близките? Да си призная и аз понякога се замислям колко дрехи имам и колко започнати и недовършени неща също...Но право е казал някой френски крал "След мен и потоп!"
-
Времето е като река, Краси, заличава всичко! Благодаря за страхотния коментар!
-
Благодаря, Младен! Дано за никой не се превърне в "Късен урок"! Песента е прекрасна!
Благодаря, Светулка! -
Късни уроци за душата няма. И това да те "помнят" е като спасителна жилетка - лежи си на нея човекът, докато не му се схване някой мускул и започва да схваща, бавно, но този път къде по-добре - смисълът на плуването е в самото плуване, а дирята след плувеца се затваря, водните кръгове се размиват... Обичам този тип писане. Близко ми е.
-
Права си, Вале! Чуждата обувка на твоя крак може и да хлопа. Това е само опит да предам споделени страхове, чувства и мисли , на човек който знаеше, че минутите са му преброени. Облякох нейните емоции с мои думи.
Много истина има в думите ти, Квазар. Баба ми казваше, че болестта не е наказание, а урок. Това казваше и моята приятелка. "Първо си мислех, че Господ ме наказва, но късно разбрах, че това е сигнал да спра и да променя живота си. За съжаление късно го разбрах! "
Благодаря за споделеното, Зиги! " Лягам, затварям очи, но не зная дали на сутринта отново ще ги отворя. Всички един ден ще си отидем, но когато чуеш, че ти остават броени дни, всичко придобива друго измерение." Няма да забравя думите ѝ.
Благодаря, Ивайло! Дано често си напомняме, че от здравето по- голямо щастие няма.
Така е, Дени! Безсилни сме пред края, но нека изживеем промеждутъка между началото и края достойно и смислено.
И най-ценното, Лина!
Благодаря, Веси! -
Никое проникновение не се губи ненужно.
Съжалявам за загубата ти, Роси! -
Великолепни мисли:
"Лошото е, когато се разболее и душата.";
"Защо научаваме толкова много за живота, точно когато няма вече да ни е нужно!?"
Може би поне ще можем да отворим очите на следващите. Макар, че както учи Конфуций:
"Опитът е като фенер на гърба - осветява само изминатият път!"
Поздравление за този особен "Късен урок", Роси!:
https://www.vbox7.com/play:871f671134 -
Настръхнах...Много е силно! Поздравления!
-
Времето заедно, с другите, е най-хубавото, което може да се случи. Наричаме го живот... Роси, 💌
-
Роска, хареса ми разказа ти. Но, едно, НО – ако не бяхме смъртни, изобщо нямаше да живеем. Животът ни щеше да е още по-безсмислен и неосъзнат. Ние не сме силни, силни могат да са само нашите думи, действия, души. Няма силен човек, защото пред края си сме безпомощни. Ама добре, че има край, за да ценим живота.
-
Най-точно човек оценява ценността на нещо,когато го изгуби.А здравето е най-ценно...За стила ти на писане-нищо по-малко от 5 звезди!
-
Квазара е прав предполагам до някъде. А иначе — човек каквото и да прави все ще остане една недовършена книга (ако чете де), и това е нормално. Аз от малък имам терминална болест, и съм минал през периода дето “О ами ако това е последното което съм казал” на тоя или ония, или “О, ами ако това е последната вечеря с жена ми” и работата е там, че не можеш да предвидиш и това е окей. Човекът не може да спре да бъде човек, но трябва да приема човешката си природа, за да може да живее и дет се вика, няма значение коя книга не си дочел, все някоя ще е. Хубаво пишеш, Роска, поздравления за този разказ! ❤️
-
Много трудно се влиза в чужди обувки, Роси, а виртуалът понякога е и безпощаден.
-
Благодаря, Пенелопи! Разбрала съм, че най-добрият учител в живота е болката. Тя съблича душата! Лошо е когато душата е болна!
Благодаря, че се спря, Вале! -
Беше като стар лихвар. Стисната на време и щедра на болка. Цедеше всяка отпусната минута, час, ден... с лихвата. Болестта прави хората различни.
-
Благодаря ти, Плам! Посветено е на най-добрата ми приятелка, която си отиде от левкемия. Човек, който ме научи на човечност. ❤
-
Видях донякъде себе си в твоя разказ...
Въпросът е да осъзнаем, че когато боледува тялото,
трябва повече да се грижим за душата си ...
Поздравления и за темата , и за творбата! -
Роси, както винаги си майстор на перото ... надявам се да не е истинска история 😎
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но няма късни уроци, има само ненаучени или неосъзнати.
Поздравления!