Лаврака-четвърта част

   Никола Дончев Николов беше родом от Ямбол.Баща му Дончо Николов, син на един от заможните хора в Ямбол,беше завършил фармация в Загреб преди Великите септемврийски събития в България от 1944 година.Всичко изглеждаше нормално, докато на аптекаря на частна аптека след това не му "оказаха справка в полунощ" през октомври!

   Обвинението което му отправиха,беше толкова нелепо и изфабрикувано,че магистър-фармацевта Дончо Дончев изпадна в една нереална реалност!От Околийския комитет на Партията го обвинявана,че "през годините на антифашистката борба,той не е помагал на партизаните с лекарства!"И по този начин е "съдействал на монархофашизма в борбата му с прогресивните сили"!

    Дядо Никола,бащата на аптекаря, видял какво ли не от българската политическа действителност,отиде в щаба на новата власт. И понеже беше ляв земеделец от времето на Стамболийски, все още носеше в себе си духа на онова погромно време,успя да убеди бившите си съмишленици, че синът му е завършил фармация през лятото на 1944 година.И докато започне занаята,не е имало време нито да помага,нито да пречи на "прогресивните сили"!Добре, че имаше на "сто луди и един образован"!Един гимназист-ремсист успя да убеди срещу крупна сума,подадена с аргументите за "несъответствие на данните" и останалите членове на Околийския комитет!

   Все така Дончо Николов Дончев не беше арестуван и отново се върна в аптеката!

    Минаха години.Дончо Дончев услужваше в аптеката гражданите и селските доктори с лекарства и друга санитария.Харесаха се с една лекарка,назначена по държавна поръчка в Ямболската болница и  след сватбата в ония несигурни времена излязоха на квартира, защото междувременно дома на баща му беше национализиран,като "гнездо на николапетковисти" и "англофренски агенти на земеделската дребнобуржоазна класа"!Може би, сега изглежда абсурдно,но тези термини бяха дълбоко усвоени от центровете за пропаганда и агитация, които "спускаха инструкции за по-долните звена на машината  за заклеймяване"; и за нула време безпощадно громеше буржоазията в града и селото!

    След това започна селската поземлена национализация,както и на едрата градска собственост!Настъпи един хаос в живота на хората, който подлагаше на съмнение идеите на "съветския модел" и на "Плана на Маршал".Селяните не вярваха на привнесени модели на земеделската политика на Отечественофронтовската просъветска власт!

   В тези несигурни събития и времена на терор се роди Никола Дончев Николов през есента на 1953 година.Сталин беше вече положен в Мавзолея на Ленин в Москва.Преди това умря Георги Димитров и година по-късно Васил Коларов.На власт беше Вълко Червенков,един от "учениците на Сталин, Димитров и Коминтерна", нали все пак той беше учил на "социалистическо строителство" и Йсип Броз Тито?!

   През един априлски ден  на 1956 година в София се състоя един пленум на Властта,която смекчи курса на "непримеримата борба с вътрешния враг" с прагматичен подход в управлението. Всъщност Народната Република беше фалирала след окупацията на Съветския съюз, участието на страната в края на Втората световна война, волунтаристичната реформа на целия държавен институнационален ред;разграбването на националните богатства,пенсионен и дарителски фондове;убийства,грабежи и заплащане  престоя на съветските "освободители";лагери за "въдворяване";изселвания и отнемане на пари,имущество,както недвижима, така и движима собственост!

   Затворите бяха пълни с оцелели политически опоненти, които в миналото бяха съюзници.

   Никола Николов завърши Механотехникума в Ямбол с отличен успех, после две години в казармата беше брегова артилерия край Черноморец, за да се уволни и кандидатства в Химикотехнологичния Институт в Бургас, където беше четвърти по успех в инжененерна специалност. 

   Лаврака научи всичко това в този тъй приятен следобед на  "Джалма",където времето преминаваше между погледи на откровение и желание за близост.