Лечителката 2

                 Говореше тя нещо, мъгливо я следвах с очи ,пред гардиероба да вади чаршафи, калъфки , бельо, екипи. И  бяла пелина се спусна пред очите ми...

Тонито, Тонка,... Тони...

                 Стана ми смешно като се запознавахме, Тони, все си мислех, че е Антоанета, 

Мария -Антоанета...

- Но истинското ти име е Антоанета ли, а галено Тони

- Нее, казвам се Тонка

- Е как така - упорствах

- Ами така, как има Тончо, значи има Тонка, или Петър и Петра, или Петко и Петкана- смееше се тя

И по-добре ли щеше да е, както някъде ги именуват според звука на хвърлен меден казан из камънаците...

Знаех, че е технолог в шивашка фирма, където често разтоварвахме плат, и изглежда  се ползваше с влиятелно име, защото никой не смееше да й възрази. Там се запознахме като българи, после онова парти, появи се и Дима...Приятелки ли бяха.

На плажа не подчертаваше даденостите си, а умело ги  поприкриваше в по-обикновен бански,  ползваше обикновена плажна хавлия. Или по-точно жена, която не вдига врява около себе си и гледа да остане незабелязана. И успя да заблуди и мен, та се нахвърлих като невидял жена на Дима.

После и аз не се опитвах да я свалям, за да не ме изреже или  да ме докладва на Дима, и от два стола да падна  на земята. Даже и когато Дима отсъстваше за два-три месеца с бабата, ние  с Тонка ходехме на плаж, държахме се нормално като познати, но не смеех да я каня тогава в къщи, вероятно си нямах доверие, ли .

Докато в един петъчен следобед

- Петьо помагай - разтревожено ми се обади по мобилния - Спешно ще ме откараш ли до България с колата си, на мама й предстояла операция, не искали да ме тревожат и в последния момент се обадиха. Ще ти платя.

- Добре Тони, нямаш никакви ядове, кога трябва  да си там.

Тя смотулеви нещо объркващо и неразбираемо.

- Слушай, за колко време можеш да се приготвиш, ще дойда да те взема от вас и без това по-бързо ще излезем на магистралата... Смътно си спомням кооперацията ти, но не се притеснявай излишно, ще я намеря, качваме се и тръгваме. Хайде обади се когато си готова.

Разрових бойната си готовност. В две големи торби шише узо, набрах лимони от градината си, маслини ще купим от фри шопа след  гръцкия пункт. В чантата чорапи, два чифта бельо, риза, дънки, якето, маратонки и онази памучна завивка, дето ми е спомен от самолета от Лондон.

Намазах  сандвичи, по два  студени тоста, кентчета кокакола, две полувинки готово нес кафе, пластмасови чаши, салфетки. Ще заредя като отивам към кооперацията й.

Готов съм. Не след дълго тя позвъни.

- Готов съм, тръгвам към вас,беше след една фурна, нали. Като пристигна аз ще ти позвъня, и да не забравиш личната си карта.

Помогнах й  за двете кашончета, чанта, напомних й отново за личната карта и дали е заключила, и на път.

- Няма да гадаем, до нас, до вас са 1100 километра, за по-бързо предвижване ще минем през пункта ''Капитан Петко'', и все по магистралата ще се приберем по- бързо. Аз ги слагам около 12-13 часа, нали има пунктове за плащане на такси, може да има натовареност по границата.

Пътувахме мълчешком, то когато не си на кеф какво ли да говориш.

Хубаво лятно време, в далечината се вижда морето, спираш , плащаш, тръгваш по диодиите.

Тони се размърда, разкопча  чантичката си

- Петьо, да ти платя, колко евро ще струва услугата ти.

- Тони, това ли е  най-важното в момента, нищо не струва, удовлетворява ли те, защото забравих да включа таксиметровият апарат...Виж какво, задръж си парите, може да ти потрябват, как се пееще в песничката '' Не всичко е пари, приятели ''

Погледна ме плахо, въздъхна лекичко.

- При една женска консултация, на мама й открили миома, често срещано заболяване при жените - започна тя тихичко - Даже и да бяха ми се обадили по-рано, какво,...какво можех да помогна.

- Права си, чакай да е обадя на мама, тя има приятелка лекарка, не знам медикаментозно лекували се, доктор Янева ще каже...Мамо , здравей, пътуваме към къщи с една госпожица, мамо леля Янка, доктор Янева де, дали ще може...Нее, не сме объркали конците, стига де,... позната ми е, но има проблем... и това не е...На майка й предстои операция и за това е притеснена...Чакай, ще ти я дам да се разберете. Тони, мама е, говори открито, тя не е клюкарка.

Подадох й мобилния и се вторачих в знаците за ремонт на пътя.

- Да , добре гспожо... и на неговия мобилен може, имам и български номер. Да,  ще ви чакаме да се обадите. Довиждане. Ангажирахме и майка ти, Петьо.

               Вече  пробягваха табелките за Солун. Винаги  се упреквах, че не се съобразявам с хората, ето и сега не я попитах гладна , жадна ли е, за тоалетна. Тя седеше  с плътно прилепнали колене като схваната. Тук беше доста голяма бензиностанция с барче, кафе, магазинчета.

- Тони, извинявай, че не се съобразих, тук има чисти тоалетни, сандвичи, кафе. С 10-15 минути няма да окъснеем.

Тя само кимна, нарами дамската си чанта.

Придружих я до дамската тоалетна и почаках. Излезе със зачервено лице и виновно наведена глава.

Какво пък  женска физиология, да се радва, заключих философски в себе си, ох  емоциите й са дошли в повече...

Хапнахме, пийнахме кафе. Настроението и веселието й се върнаха, като й съобщих, че сме на полувината път до в къщи, а след разговора с мама, видимо се успокои.

- Тони, не се стеснявай , да се оправиш де,... в дамската тоалетна...имаме време - мънках 

Погледа ме с благоволение, усмихна се , взе чантичката си и тръгна.

Настанихме се в колата, придърпах одеалцето и го подадох.

- Тони, и без това няма какво да гледаш в тъмното, дръпни седалата назад, покрий се с одеалото и дремни, трябва да си свежа, бодра пред вашите, а не като петел след бой.

             Събуди се някъде след Орестиада.

- Охо, добро утро госпожице. След малко има крайпътно заведение, за тоалетна, за кафе, имам и сандвичи, можем да ядем и да пътуваме.

Направляваше ме из все още спящия град. Спряхме пред спретната къща.

- Ето тук живея. Запиши ми българския мобилен, а аз на госпожа  майка ти.

Разтоварих нейните неща, подадох торбичката с узо, маслини и лимони.

- Това е за родителите ти. Не се стеснявай и се обаждай на мама, аз в неделя вечер пътувам обратно.

Успех във всичко и се обаждай като се прибереш в Атина.

И благодарение на компентността на лекарите, на здравия организъм на майката на Тони, отчасти  подкрепата на мама с познати медицински персонал, всичко е минало успешно.

               В събота сутринта, тъкмо се чудех на къде да тръгна и Тонито ми позвъни.

- Петьо, мога ли да дойда у вас, ще преча ли нещо...Татко ти изпраща от неговата ракия-преварка, а майките ни станаха приятелки - радостно ми говореше тя

- В къщи съм, заповядай, ако искаш можем да идем на плаж.

Дойде, стори ми се много симпатична, спокойна, отхвърлила всякакви кахъри.

- Настанявай се, ще приготвя елинико кафе, имам сметана, тортички, кроасани,... до 10 минути съм готов, моля да ме извиниш.

С табличка в ръка влезнах в хола. Дрехите на Тони прилежно сложени на облегалката на фотьойла, а тя чисто гола до него, с разпусната коса и леко раздалечени  колене.

Без малко да изпусна таблата и да се попаря с кафето.

- Тони, ти... Тони, защо си без дрехи - промълвих

- Петьо, искам да ти се отблагодаря за всичко което направи за мен...Искам те...Твоя съм.

Преглътнах мъчително, беше като Афродита, само че с ръце...

- Тони, чакай малко , сега се връщам

От градината  откъснах стрък коприва, от къде се е саморазсадила, но сега ще влезе в работа.

Застанах със стръка на 2-3 метра от нея.

- Имаш три секунди да решиш, или да се облечеш по обратния ред на дрехите си, или да ти нашаря дупето и между чатала с ей тази коприва,... ти решаваш. Започвам, едноо...

Тя ме изгледа изплашено, забеляза че не се шегувам. Приглади и прибра косата си в ластичката, белите бикини застанаха на мястото си, чорапките, последва панталона, намести гърдите си в сутиена, бързо закопча копченцата на ризката си...

Дожаля ми. Милата тя, не е очаквала такова отношение от мен.

Оставих копривата на масата, доближих се до нея, прегърнах я през раменете, целунах страните й и бегла приятелска целувка по устните.

- Миличката ми, не си заслужава да се жертваш така...

А тя  хлипаше на рамото ми и шептеше нещо.

- Хайде, успокой се, нищо не е станало - галех лицето й

Насълзените й очи ме гледаха любопитно

- Петьо, а това наистина ли е коприва,... щеше ли да ме нашляпаш с нея.

- Истинска е, пипни я,... а, ако още се съмняваш съблечи се отново и да пробваме.

               Дима се обаждаше все по-рядко, идваше понякога да омачкаме чаршафите, но без онази стръв за любов. А на мен ми дойде добре, работех, работех, нали имах за изплащане още няколко вноски по жилищния кредит, оставаше ми време за морето, просто да не забравя как се плува.

Водааа, вода ме обгръщаше, но гореща.

Бълбука нейде, вдига се пара... и всичко се забули в тази пара...

'' Ще идва моя Николай...Тя е омъжена...Иска да работи в Гърция'' се провираха тези думи накъде из парата.

 Бум, бум, бум, '' Излъгала те е за пореден път ''

И  всичко се покри с бяла пелина. Остана само горещата вода, бях подгизнал в нея.

Бяла пелина...къде съм.

                Сепнах се изведнъж.

следва........

-