Даскал съм в едно малко градче. Колегата по Философия си взе три дена и директорката ме помоли да го замествам. Колко му е да науча пет урока. Два за преподаване и три за преговор. Не изпитвах. В предвиденото за това време и в трите класа просто си поговорихме. Ей така на житейско философски теми. Оказва се във всеки от класовете колегата бе задал нещо като контролно с три свободно избираеми теми.
Мечтата.
Знанието.
Любопитството.
Събирам им работите и отивам в учителската. Имам прозорец. После следват мои си два часа. Сядам на масата. Сам съм. Колегите до един са в час. Мдаа… Чистачката пак се е вихрила сутринта. Познава се. Винаги след нея уредбата е на вълните на БГ Радио. В ефира върви дискусия около филмовата музика на детските филми от времето на соца. Усмихвайки се си казвам на ум:
„ Да! Да! Ама тогава таралежите се раждаха без бодли! Пък сега – елате в училище и ги вижте подрастващите. Още от пети клас и започват да ни се ежат!”
Поглеждам към масата. Първата работа е на ученик, ...