Ден 3-ти (вторник)
Ако така продължавам да не мога да спя, ще заприличам съвсем на зомби. Карам на кафета и кола. Днес си взех сандвич, също и ябълка, но си ги гледам на бюрото и дори не ми се протяга ръка да ги взема, а пък да дъвча… Докато чета сценария на Чан, всичко е някак наред, дори ми харесва, но когато следобед ставам да си налея вода от машината, ми призлява. По-добре да седна за малко…
Събуждат ме нечии студени ръце на бузите ми. Над мен виси Кларксън и още двама, също и Зоуи. Става ми страшно неудобно. Припаднала съм явно, защото ми се губи време и спомен, а някой ме е пренесъл до дивана на Кларксън. Ужас! Извинявам се, но още ми е зле и не мога да стана. Какъв срам! Предлагат ми да ме закарат до вкъщи, дори Зоуи да се прибере с мен, но не искам, знам, че като хапна, ще се почувствам по-добре. Не бива да го допускам повече. Ами ако кажат на Джак или на Хоган, ще си имам разправии с тях.
Наистина след сандвича се оправям. Луда ли съм! Успявам да започна доклада, когато в ста ...