MariyaGrigorova (Mariya Grigorova)

Едно съмнение 🇧🇬

Когато първите лъчи на слънцето
опряха във стъклата на набъбващия ден
и по-реален сън си хвърли зрънцето
във почвата на случващото мен,
усмихнах се отново на тъгата, ...

MariyaGrigorova

Poetry

2019-06-15T12:49:24+03:00 854 3 4

Листо на вятъра - 24 🇧🇬

Ден 18-ти (сряда)
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-06-14T21:12:02+03:00 1.3K 2

Листо на вятъра - 23 🇧🇬

Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-06-12T08:43:26+03:00 1.4K 2

Листо на вятъра - 22 🇧🇬

Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-06-09T19:11:35+03:00 1.4K 2

Листо на вятъра - 21 🇧🇬

– Да приключим с това най-накрая, погледни тук! – показвам му другия договор. – Това е проформа. Ще уточним ли вече истинският ми престой в какво ще се състои?
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-06-07T16:30:42+03:00 1.3K 2 2

Листо на вятъра - 20 🇧🇬

Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-06-04T11:31:26+03:00 1.3K 2 5

Листо на вятъра - 19 🇧🇬

Глава дванадесета
Неговите правила – добре,
или „Само ако ти желаеш“
Вечеряме по същия начин. Този път Роуз е сервирала и вода.
– Ще искаш ли кола по-късно? – ме пита Сам и започва да се смее, другите се споглеждат. ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-06-02T08:21:41+03:00 1.2K 2 1

Листо на вятъра - 18 🇧🇬

Глава единадесета
Холивуд – лъжата, която харесваме
Ден 10-ти (вторник)
Алармата – започва нов ден и скачам. Винаги преди скачах така сутрин и приветствах деня. Миналата седмица бе трагедия, но сега ми се пее. Душ, зъби, дрехи. Как ще се пера тук? Да си взема ли лаптопа?
– Добро утро, Роуз! ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-31T00:52:54+03:00 1.3K 2 1

Листо на вятъра - 17 🇧🇬

Глава десета
Дали се хвърлих
Пред вратата на студиото спирам и издишам няколко пъти за кураж. Чукам и той ми отваря почти в същия миг, като ме сепва. Когато съм сама, съм си позната, ето – сега се мих, преобличах, мразех си косата и сенките под очите, можех да си чуя мислите – моите мисли, на познат ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-28T14:13:04+03:00 1.3K 2 1

Листо на вятъра - 16 🇧🇬

Вече сме в самолета. Дори да искам да се впечатля, няма да мога, защото не знам кое е стандарт и кое лукс в тези машини. Тази е малка, поне така си мисля. Той не ме пита нищо. Благодаря! Запознава ме с хората, които са там, настанява ме и след малко сяда до мен. Стягам се в седалката, тук ли ще седи ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-25T00:07:35+03:00 1.4K 2 1

Листо на вятъра - 15 🇧🇬

Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-23T16:25:20+03:00 1.4K 2 1

Листо на вятъра - 14 🇧🇬

Става и ми подава ръка. Изправям се и тръгваме мълчаливо. Хубаво е да е до мен, но като не говорим, се нагнетява нещо, което сгъстява въздуха, и той става труден за дишане. А аз се съгласих да отида с него! Когато стигаме до улицата, ме пита:
– Откога искаш да започнеш?
– Трябва да напусна първо. Не ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-21T13:51:16+03:00 1.2K 2 1

Листо на вятъра - 13 🇧🇬

Ден 8-ми (неделя)
Очите ми са като понички. Трябва да се стегна, каквото и да стане, ще се наложи да продължа да съществувам. Баба е живяла толкова години след смъртта на дядо, трябва и аз да мога, колкото се наложи, толкова. В тази стая вече няма какво да се чисти, подхващам кухнята, но и тя светва ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-19T06:17:09+03:00 1.3K 2 1

Листо на вятъра - 12 🇧🇬

Глава седма
Ветровито време
Ден 7-ми (събота)
Не ставам от леглото, ако ще да се вмириша. За какво ли да ставам? Нямам нищо в живота си, щом нямам единственото, което може да го осмисли. Нямам и сили вече да търся други причини да дишам. Вече не ми се гледат и филмите му. Мразя всички герои, защото ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-16T13:45:45+03:00 1.4K 3 3

Листо на вятъра - 11 🇧🇬

– Здравей! – гласът му е плътен и нисък.
– Здравей! – сколасвам и дотук. Но и Мейс мълчи. Кажи нещо, че се запалих и умирам!
– Събудих ли те?
– Миех си зъбите, затова.
Малоумна ли съм? Отново мълчание, а в него нишката през телефоните се удебелява и ме стяга за гърлото. ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-14T14:31:38+03:00 1.3K 3 1

Листо на вятъра - 10 🇧🇬

Ден 3-ти (вторник)
Ако така продължавам да не мога да спя, ще заприличам съвсем на зомби. Карам на кафета и кола. Днес си взех сандвич, също и ябълка, но си ги гледам на бюрото и дори не ми се протяга ръка да ги взема, а пък да дъвча… Докато чета сценария на Чан, всичко е някак наред, дори ми харесв ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-11T13:47:13+03:00 1.3K 2 2

Листо на вятъра - 9 🇧🇬

Глава шеста
Истина ли е, че боли така
Ден 1-ви (неделя)
Сутрин е – първата, откакто времето спря. Лежа си и гледам тавана. Завладяна от печал, нямам желание за нищо. От вчерашната жена не е останал и спомен. Времето все още е Сега. Трябва да стана, да потърся начин да оправя бравата, или да намеря м ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-08T12:30:33+03:00 1.3K 3 1

Листо на вятъра - 8 🇧🇬

– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-05T20:56:47+03:00 1.5K 3 4

Листо на вятъра - 7 🇧🇬

Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-05-03T11:30:58+03:00 1.4K 4 3

Листо на вятъра - 6 🇧🇬

Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в яго ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-04-30T12:38:31+03:00 1.4K 3 3

Листо на вятъра - 5 🇧🇬

Пред входа беше паркирана същата кола. Пътувахме дълго и се почудих, ако не ме върнат, как ли щях да се прибера. Шофьорът ме качи до последния етаж в една много висока сграда.
Посрещна ме красива жена, която реших, че е нещо като персонал, защото бе много вежлива, а зад нея стоеше друга, облечена по ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-04-28T18:06:14+03:00 1.4K 3 2

Листо на вятъра - 4 🇧🇬

Глава трета
Сценарият
На следващия ден наистина ми звънна този г-н Хоган и поиска да се видим. Нямах причина да му отказвам, напротив, чувствах се виновна и задължена. За момент се зачудих не трябваше ли да съм поласкана, че Джеръми Хоган ми определи среща, лично ми звънна по телефона. Колко ли млад ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-04-26T16:34:07+03:00 1.5K 4 6

Листо на вятъра - 3 🇧🇬

Глава втора
В новия свят
Това наистина бе различен свят. Като огромен жив организъм, който никога не спира. В България няма какво да се сравни с това. Дори цялата ни страна, ако се събере в една точка, няма да функционира така, както самият NYC. Кое бе накарало тези хора да изградят системата си так ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-04-24T21:07:24+03:00 1K 5 8

Листо на вятъра 🇧🇬

MariyaGrigorova

Books

BGN 24.00

2019-04-24T11:43:40+03:00 2.5K 8 1

Листо на вятъра - 2 🇧🇬

Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-04-23T16:36:11+03:00 1.4K 6 2

Листо на вятъра 🇧🇬

Стисках чашата с кафе в мразовитата утрин, опитвайки се да открадна част от топлината ѝ за посинелите си от студ пръсти. Можех да се измия и с топла вода, но студената ме разсънва, опъва кожата на лицето и веднага отрезвява от всеки остатък на последния сън. Честно, точно тази сутрин предпочитах да ...

MariyaGrigorova

Prose » Novellas and novels

2019-04-22T12:19:31+03:00 2.4K 6 7