Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, когато има ред. Хм. Хем съм привърженик на реда, хем сърце не ми дава да `строявам` спомени, мисли и чувства .Kakвoтo дoйдe... :-)
Спомням си за Алжисерас -кия рейс, прехода до там.
Бяхме на кея в порт Алжир, към края на разтоварването на брашно (едро смляно, от което арабите си правят техните питки), натренирали за пореден път търпението си и `щастливи` от съвместната работа. (все пак не сме в Египет - там са майсторите по късане на нерви!), нагълтали се на прахоляк, привикнали с мухите (за тях ще разкажа повече, ноо, друг път), наслушали се на оплаквания, вайкания и фалшиви обещания на стивадори и получатели (за бърза и кадърна обработка?!? напр.). Чакахме със скрита и малко по-нескрита м ...