Една сутрин в Сараево. Отрови, бомби и оръжия готови. Сред огромна тълпа седмина мъже в редица подредени. Пред тях минава друг мъж, а с него жена, но в кола. Третият от седмината смелост събира и бомба хвърля. Гръм се чува. Но мисия неуспешна. Мъжът с жената жив. Смелчагата отровата поглъща, но той смъртта ще почака.
След атентата несполучлив, аз в една сладкарница се отбих и момента съдбоносен почаках. Незнайно от къде дошла, двойката кралска пред мен се спря и веднага оръжие взех в ръка. Два изстрела красиви и мисия успешна, мъртъв е наследникът. Отровата изпих щастлив, но на земята съборен бях, за туй, че за правда съм се бил.
С надежда смъртта си най-скоро да намеря в една килия натъкнат бях аз. Отровата мен не уби и с месеци съда почаках. Спомням си аз дата точна 12 октомври. Един следобед мен на разпит принудиха:
- Смятате ли се за виновен?
- Не. Аз сторих добро дело.
- Кой клас сте завършили последно?
- Седми. Исках да уча и осми, но не успях.
- Кога се върнахте в Белград?
- 191 ...