Dec 22, 2013, 4:18 PM

Лунния принц и нептуновата принцеса: Проклятието на Сумрачното кралство, част първа 

  Prose » Stories for kids
903 0 2
4 мин reading

Имало едно време едно далечно, забравено кралство, което всички наричали Сумрачното кралство. То се наричало така, защото там всичко тънело в постоянен сумрак – нямало светлина, нямало тъмнина, винаги било някъде по средата, нито достатъчно тъмно, за да е нощ, нито достатъчно светло, за да е ден. Това било така, защото преди много, много години поданиците на Сумрачното кралство ядосали Деня и Нощта. За наказание Деня забранил на Слънцето да свети денем над кралството и така над него никога не ставало достатъчно светло. Хората били унили и мрачни, нямало ги топлите слънчеви лъчи, които да ги събудят сутрин, за да се бодри и засмени, и да започват новия ден с усмивка. Нощта пък заповядала на звездите нощем да светя двойно по-силно над кралството, и така над него никога не ставало достатъчно тъмно. Хората не може ли да заспят заради светлината на звездите, били постоянно изморени и болни. А защо се ядосали Деня и Нощта на кралството – това се случило толкова отдавна, че поданиците му вече били забравили. Само знаели, че са прокълнати да бъдат винаги тъжни и унили.

Много векове наред Луната и планетата Нептун наблюдавали тъжното Сумрачно кралство и им станало много жал за горките му жители. Затова те решили да им помогнат. В Коледната нощ, когато понякога се случват чудеса, Луната избрала една новородено момченце за свой принц и го дарила с магична сила. Момчето веднага се сдобило със сребърни коси, небесно сини очи и снежно бяла кожа, а силата му била, денем, когато е будно, да излъчва светлина, силна като на Слънцето и над Сумрачното кралство да бъде истински ден, хората да бъдат усмихнати и озарени, готови да се трудят. Нептун пък избрал едно новородено момиченце за своя принцеса. Тя се сдобила с гарвановочерна коса, матова кожа и тъмни, като маслини, очи. Нептуновата принцеса, обратно на лунния принц, била будна нощем и имала силата да спуска над кралството мрачна пелерина, която скривала светлината на звездите и над кралството наставала истинска тъмнина, хората можели да легнат да се наспят и да отпочинат от изминалия ден, за да са готови за следващия. Поданиците на Сумрачното кралство били безкрайно щастливи. Най-накрая те върнали усмивките си, станали пак работливи, започнали отново да се радват на света.
Но радостта им не продължила дълго. Скоро Деня и Нощта научили за подаръка на Луната и Нептун. През деня дошли в Лунния дворец, където ходел да свети лунния принц и го отвели със себе си,  а през нощта отишли в Нептуновия дворец, в който ходела нептуновата принцеса да спуска тъмнина и отвели и нея. И над кралството отново настанал сумрак – нито ден, нито нощ, и хората отново станали тъжни и унили. На следващата Коледа обаче Луната и Нептун отново си избрали един лунен принц и една нептунова принцеса и така, в кралството отново имало светлина и тъмнина, докато Деня и Нощта отново не разбрали и не дошли да отведат принца и принцесата. И така, дълги години по Коледа жителите на кралството получавали дар за няколко месеца, а после Деня и Нощта им го отнемали.

Наближавала поредната Коледа и поданиците на Сумрачното кралство нямали търпение Луната и Нептун да дарят отново своя дар на едно новородено момченце и едно новородено момиченце. Имало две сестри, които се казвали Анисаб и Авалс, и двете очаквали своето първо дете точно по Коледа и знаели, че ако това се случи е много вероятно точно техните деца да станат лунния принц и нептуновата принцеса. Но Авалс и Анисаб не се радвали на това. Те били тъжни, защото знаели, че въпреки, че децата им ще донесат радост в кралството, някой ден Деня и Нощта ще дойдат да ги отведат и те никога повече нямало да видят децата си.
Както и предполагали, Авалс и Анисаб родили своите дечица в един и същи ден, точно на Коледа. Анисаб родила момче, което Луната избрала за свой принц и му дали приказното име Нитрам Номис, накратко Нит. Авалс родила момиче, което Нептун избрал за своя принцеса, и я кръстили с името Илатан Авелеб, или накратко – Ав. Луната и Нептун обаче си спомнили какви били страховете на двете сестри и затова измислили един магически трик – разменили магическите сили на принца и принцесата. Нит бил лунния принц, но имал гарваново черна коса, маслинени очи и тъмна кожа, бил буден нощем, вместо денем, ходел в Лунния дворец, но от там вместо да свети с ярка светлина, спускал тъмнина над кралството. Ав бил нептуновата прицеса, но имала сребърни коса, млечнобяла кожа и очи сини като бистри, планински езера, била будна денем, вместо нощем, ходела в Нептуновия дворец, но от там вместо да спуска мрак, тя огрявала кралството със сияйни лъчи.
Когато Деня и нощта разбрали, че в сумрачното кралство отново има мрак и светлина, тръгнали за пореден път да отвлекат принца и принцесата на Луната и Нептун. През деня те отишли в Лунния дворец да вземат лунния принц, но там не открили никого, защото в това време Ав, нептуновата принцеса огрявала от Нептуновия дворец. През нощта те отишли до Нептуновия дворец, да отведат нептуновата принцеса, но и там не намерили никой, защото в същото време Нит, лунния принц разпръсквал тъма от Лунния дворец. Много се ядосали Деня и Нощта. Дошли и на следващия ден, и на следващата нощ, и на по-следващите, и на по, по-следващите, идвали всеки ден и всяка нощ, но не можели да разберат откъде идват светлината и тъмнината, за да ги отнесат от Сумрачното кралство. А в кралството всички били повече от доволни. Сутрин рано ги будела топла, ярка светлина, те имали сили да се трудят и да се смеят, вечер ги спохождал тъмен мрак, те можели да заспят дълбоко, за да отпочинат от изминалия ден. Всички били доволни и щастливи. Всички, освен Нит и Ав.

 

Следва продължение…

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много се радвам, че й е харесало, скоро ще се появи и продължението.
  • Това произведение е достойно за детска книга! Малката ми сестра много се зарадва като и го прочетох. Блеснаха и очите както се казва
Random works
: ??:??