Contest (Challange):

"Серум против изгубено доверие"

Това е темата на новото предизвикателство. Задава я Anabell (Ани). Ето какво казва тя за нея: "Представете си, че имате човек, който е изгубил вярата си във всичко. Не вярва в любовта, в доброто, в хората. Вашата задача е да го накарате да повярва отново. Да го накарате да се усмихва и да иска да живее. Сценариите могат да са най-разнообразни - този човек може да е болен с тежка диагноза, може просто да е толкова наранен от хората или от себе си, че категорично отказва да повярва в каквото и да е. Изберете ситуация, в която ще го поставите. Темата е за вярата, за изгубената вяра. Жанра няма ограничения. Дължината също. Може да се гласува за две творби. Това е." 

 

 

"

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Prose
February 28, 2018 at 1:20 PM
April 20, 2018 at 11:59 PM
April 25, 2018 at 11:59 PM
Immediately after approval
1
Registered members
2
Voters percent
Finished

More contests »



Contest chart
14 results
2 Position (3  23.1%) Болно време
"Болно време."
Помисли си дядо Симо като чу птичките да чуруликат,стоплени от мекото зимно слънце. Вече няма като предишните зими. Да завали мек сняг,да затрупа всичко. Да се белне полето,да се завият житата на топло под дебела снежна завивка.
"И времето като хората..." Каза си той и се закашля отно ...
  620  12 
3 Position (8  22.9%) Преживяно
Каза й, че не може повече да обича. Беше още толкова млад, а вече наранен - от семейството и любимата. Заболя е, но продължи да го обича. Какво можеше да направи? Любовта дойде и не се интересуваше, какви страдания ще й причини. Беше само на 18 години, сериозна и ученолюбива. Научена от малка на тру ...
  682 
Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...
  797 
5 Position (10  18.9%) Търси се
Отдавна търся нещо, кой знае къде завряно. Вероятно съм го дала някому, кога – не помня, защо – не знам. Като в хубавите филми на ужасите: спасението е в ръцете на потърпевшите, но кой ще оживее и кой ще умре, знае само Сценаристът.
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...
  741  10  16 
6 Position (10  18.6%) Цената на доверието
Здравейте, драги читатели!
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си ост ...
  700 
7 Position (6  16.3%) Моята Лина
Лина се родила в един горещ летен ден. Лекарите останали изненадани с каква лекота е излязла на бял свят. Единият от тях си казал „Има нещо у това дете. То е специално!”. Докторите забелязали малка аномалия на устната му, но решили, че с времето ще се оправи.
Родителите на Лина се разделили, когато ...
  660 
9 Position (7  12.3%) Приятелско рамо
Приятелско рамо
- Ирина? Ти ли си? Как си? Добре ли си? – гласът беше странно познат и далечен. – Баща ти се обажда.
Ирина преглътна. Дори не успя да се учуди.
- Защо се обаждаш? – знаеше, че е жестоко, но не можа да каже друго.
- Защо се обаждам ли? – нотка на раздразнение се появи за миг в гласа м ...
  754  30 
(в памет на Стивън Хокинг –
велик физик-теоритик и космолог
на нашето съвремие)
В днешната си роля, буквално с всяко свое вдишване и издишване, ще противореча на самия сценарий. Но... или на тези от вас, които нарекат по-нататъшния ми разказ нечий “сценарий”... Аз, може би, бих го нарекал “изповед”, ...
  545 
12 Position (2  5.2%) История за любовтта
Нощта отново спусна своите завеси. Небето се изпълни с живот, безкрайно много блещукащи звездици, сякаш небето се запали, сърцето сякаш чува любовната песен на нощjа, очите сякаш виждат безкрая и... Колко е красива само нощта като хубостта на истинска жена, луната свети в жълто за да придаде нюанси ...
  625 
13 Position (1  3.8%) Знаеш ли...
Знаеш ли…. Сетих се една приказка, която баба ми разказваше. Както я запомнила от своята баба, така я предаде на мен, с аромат на дим и привкус на легенда.
„ Имало едно време в ннаше село кладенче, ние му викахме геран в това старо време. Та на този геран, по традиция от още по- стари времена в тая ...
  668 
14 Position (0 ) Любов
Тъмно е. Вървиш през коридора. Той върви след теб и те оглежда. Не знаеш дали искаш очакването си. Защо отиде? Огледът му е неангажиращ, почти както оглежда всяка. Не вярваш. От гостната се чува музика. Тиха. Нежна. Пълно противоречие на обстановката.
- Кафе или коняк?
- Не. Просто искам да ги видя ...
  621 
Познавам жена, която отчаяно се нуждае от серум против изгубена надежда. Тя беше изгубила сина си в зората на Демокрацията. И не точно „изгубила“; бяха го намерили прегазен на някакъв паркинг. „В безпомощно състояние“ – така казаха по телевизията. Още се чудя – бил ли е жив, но „в безпомощно състоян ...
  525 
Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...
  497 
Будилникът иззвъня. Нана се протегна, целуна по навик съпруга си за добро утро и се измъкна мързеливо от леглото. Коста се излежаваше и наблюдаваше как жена му се облича:
- Нан, миличка ти ставаш все по-дебеличка! - каза уж на шега той и се засмя.
Нана не отговори , просто излезе от спалнята. Беше ч ...
  553 
Random works
: ??:??