Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Любов изглеждаше много по- възрастна, косата ѝ беше изцяло бяла, някогашната ѝ перфектна стойка се беше превърнала в прегърбване, а очите ѝ бяха мътни и празни. В онзи момент се сетих за няколкото пъти, когато ги бях посещавала в последните месеци на Атанас. Любов донякъде приличаше на него тогава, защото едва се движеше и говореше тихо, но от друга страна в нея нямаше никакъв живец, докато съпругът ѝ преливаше от топлота и благодарност в последните си дни на тази земя. Все намираше за какво да се усмихне, молеше ме да му разказвам за благотворителната си дейност и за хората, на които помагах. Въпреки мъките, през които беше преминал, той беше заспал с усмивка и така беше напуснал този свят, донесъл му толкова болка и толкова обич. А сега бях застанала пред приятелката си, която се беше превърнала в призрак.
Човек може да очаква, че жилището на човек с така объркана душа и толкова хаотични мисли ще бъде разхвърляно, но апартаментът на Любов беше под ...