Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сърцето ми, гледайки звездите. Припомняйки си изминалите години.
Казвам се Мариса, а Той - Куентин (или накратко - Кю). Живеехме в Айова. Бих казала, че беше и първата ми любов. Неразделни бяхме много дълго време. Помня началото на връзката ни.... Първият миг на Първата среща. Аз - най-срамежливото момиче, а той беше един от популярните в гимназията. До днес не знам защо се реши да ме покани на среща, камо ли да останем заедно още дълго време. Бяхме толкова еднакви по характер, по душа. Всяка вечер говорехме по телефона, докато не заспивахме. Говорехме за всичко. От любимите ни книги и филми до излагащите ситуации, в които сме попадали някога, за семейството и приятелите ни. Бяхме като влюбенит ...