Вълната набира скорост, а песъчинките се издигат към нейната повърхност, леки и невинни. Соленият вихър ги омагьосва, телата им вече се разпадат, сливат се едно в друго, всяка песъчинка става част от другата, от водата, от солта, от слънчевия лъч, процеждащ леко пръсти през роклята на вълната. Ожадняват. Песъчинките треперят, шумят и пулсират като гладни медузи. Съвсем скоро вълната ще достигне камъка.

Чувството те изпълва. Трудно е да поемеш дъх. Влажният камък настръхва, готов за сблъсъка. Последните слънчеви отблясъци рисуват върху него тайнствени чертежи, подобни на пеперуди с огромни криле. Земята поглъща цялата топлина, която е способна да побере. „Побъркваш ме“.

Вълната разстила косите си, разперва ръце и най-после горещо обгръща голия камък. Сблъсъкът трае не повече от няколко кратки мига, след които тя потъва в разруха. Земята и водата залепват завинаги в солена прегръдка. Вълната облива камъка приласкаващо и погалва всяко малко късче от студените му тела. Песъчинките експлодират като златни звезди, разчупили стъкления небосвод. Те се разхвърчават нагоре, докосват нежно въздушните капки и се устремяват отново надолу. Това е последната вълна, след нея няма нищо. „Вие ми се свят“.

Чувството те напуска. Вълната откъсва ледените си устни от камъка и се оттегля покорно в своя истински дом, притихва. А камъкът, непринудено влюбен, поисква да я подгони, да я настигне навътре в морето, да се всели в нейната неотменима свобода. Плененото от тежестта му тяло не помръдва от брега, неутешимо. Не успява да направи нито крачка. Земята и водата откъсват длани и загубват допира на пръстите си, разделени от забрава. 

Вълната се завръща в морето, а камъкът остава на брега. Скрива голотата си с горчивия залез. Сбогува се с порасналото лято. "Обичам те". Твоята свобода е по-ценна от всичко, тя рисува и моя свят. Не мога да те притежавам насила. Един миг, само един, оцветява цялото. Пусни го, но не го забравяй. Едно докосване слива всичките ни части. Един поглед запаметява всичките ни думи. Една усмивка споделя всичките ни мисли. "Прегръдките са целувките на сърцата". Всяка тленност е изпепелена. Всяко ти е всяко аз. Всяка любов е завинаги, макар и траеща един миг.