Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се предават на изкушението. Откъсват се завинаги от дъното, завъртат се в кръг и се гмуркат във вътрешността на вълната. Надпреварват се, докосват се и се задминават; в хаоса на прелета на вълната телата им олекват, освобождават се от пяната, разхвърлят се почти тържествено в очакване на сливането с така очарователно представяния бряг. Те пеят, танцуват, плетат пясъчна симфония и полудяват, докато вълната ги разпръсква на хиляди парченца, стотици пъти по-малки от самите тях. Обсебили веднъж вълната, неистово пожелават брега, също като нея.
Вълната набира скорост, а песъчинките се издигат към нейната повърхност, леки и невинни. Соленият вихър ги омагьосва, телата им вече се разпадат, сливат се ед ...