6 min reading
Припкам надолу по стълбището, ех няколко дни празници, плюс събота и неделя, голямо бачкане ще падне и няма да мога да си преброя парите.
На паркинга съм, тъкмо ще слагам каската на главата . По тротоара госпожица Артемис, красивата аптекарка, полюшва се на дългите си крака, оглежда се неадекватно, стъпя както има приказка, все едно в паници, бавно и провлачено.
Какво се е случило. Тя по принцип беше весело момиче, връстничка, шегуваше се когато помагах в аптеката на кир Спиро собственика, да внасям или изнасям пакети с лекарства, медицинска апаратура, или сутрин в 7 часа да поливам цветя и храсти, и да измия плочника пред аптеката. Съвестно си вършех работата, защото за един час кир Спиро ми плащаше 10 евро, а работата ми беше в сградата зад аптеката. Знаех, че Артемис ходи, е приятелка де, на сина на Спиро, Христаки, също аптекар. Работеха заедно, така де, да няма да хване приятел морски офицер, дето не се връща на сушата с месеци.
Пък им приляга, Спиро аптекар, кирия Хрисопула, майк ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up