11 min reading
А животът неотклонно вървеше напред. Скоро коремчето на Артемис си пролича. Стана малко по-ленива и трудно подвижна, посядаше по-често. А аз бях повече от щастлив, въртях се около нея, не давах да вдигне и чаша с чай, както се казва.
- Артемис, така не може, скъпа, и ти и бебето имате нужда от разходки и чист въздух. Аптеката ми е на път, мога да те придружавам пеша до там, а като се връщам ще те взема и пак пеша се прибираме. Имаш нужда от движение, не те искам да ми станеш на подвижна бъчонка - смеех се закачливо - Я се стегнете с бебето, даже докато е хубаво времето да ходим и се разхождаме по брега, по пясъка, какво сме се завряли в къщи. Мама Пелагия и тя има нужда от разходка покрай морето, какво сте се отпуснали всички.
И този път ме послушаха. Бях като шерп, с раничка на гърба с водичка и други напитки, хавлии за сядане по пясъка, някакви леки дамски жилетки, ако им стане хладно покрай морето. Весели и безгрижни се любувахме на залеза, смеехме се шумно навръщане с колата за в к ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up