Стискам чашата между дланите си и ми идва да лисна питието върху стената. Някак самодоволно се взира в мен и сякаш безгласно и ехидно ми се присмива. От седмици ме тегли вихърът на създаването, искам да творя. Опитвам се да пиша и така съм се сраснал с дивана, че нямам желание дори да се избръсна. Вглеждам се в изписаните листове хартия, намачквам ги, и ги захвърлям на пода. Не ми се получава…Трябва ми свежата доза допинг от нектара на живота, суровият вкус на неподправеното. Липсва ми почти безумната дързост да усетя горчивината и после да се раздам. Познато ми е…Живея така, както чувствам свободата си- на ръба на ненаситната лудост за риска и осъзнатата потребност да откъсна от себе си. Само по този начин се чувствам пълноценен и завършен, живея в мир.
Винаги съм бил такъв…Навсякъде, където е стъпвал кракът ми- от Перу до Индия, в Африка, тук…
Въздишката ми превзема тишината и сякаш кани миналото на масата пред мен. Сигурно съм щастливец, преминал между спиците на онзи живот, който п ...